— Ненужно ме връзвате. Ще дойда мирно!
Върнахме се в сградата без проблеми. Чувствам нещо злокобно в спокойствието му и няма да забравя тази нощ…
Хелингъм236, 24 август. Трябва да правя като Мина и да си водя бележки за всичко, което се случва. Тогава ще можем дълго да си говорим, когато се срещнем. Чудя се кога ли ще го бъде. Иска ми се да беше отново с мен, понеже се чувствам толкова нещастна. Снощи май пак сънувах същото, каквото и в Уитби. Може би е от промяната във въздуха или защото отново съм си у дома. Всичко това ми се струва страховито и неясно, понеже не мога да си спомня нищо, ала съм изпълнена със смътен страх и се чувствам толкова слаба и отпаднала. Когато Артър дойде за обед и ме видя, това съвсем го наскърби. Нямах настроение да бъда весела. Чудя се дали ще мога да спя в стаята на мама довечера. Ще си измисля оправдание и ще опитам.
25 август. Още една усилна нощ. Мама не прие предложението ми. Тя сама не изглежда особено добре и без съмнение се притеснява да ме безпокои. Опитах се да остана будна и за известно време успях, но щом часовникът удари дванадесет, ме събуди от дрямка, така че сигурно съм заспала. Чуваше се някакво дращене или пляскане на крила по прозореца, но не обърнах внимание и понеже помня само това, предполагам, че вероятно пак съм потънала в сън. Още кошмари. Иска ми се да ги помнех. Тази сутрин съм страшно отпаднала. Лицето ми е мъртвешки бледо и гърлото ме боли. Трябва да е някакъв проблем с дробовете, защото май все не ми достига въздух. Ще се опитам да се поразвеселя, когато Артър пристигне. Знам, че ще е нещастен да ме види такава.
Хотел „Албемарл“237, 31 август.
Драги мой Джак,
Искам да ми направиш услуга. Луси е болна — нищо конкретно, но изглежда ужасно и става по-зле с всеки ден. Попитах я дали има някаква причина. Не смея да задам същия въпрос на майка ѝ, защото да безпокоя клетата дама предвид настоящото ѝ здравословно състояние, би било пагубно. Г-жа Уестънра ми сподели, че нейната гибел е предрешена — сърдечно заболяване, — макар че горката Луси все още не знае. Сигурен съм, че има нещо, което измъчва скъпото ми момиче. Мисълта за нея ме тормози. Боли ме, като я погледна. Казах ѝ, че ще те помоля да я видиш, и макар че тя първоначално се възпротиви — знам защо, стари приятелю, — накрая прие. За теб ще е болезнена задача, сигурен съм, но е за нейно добро и както аз не бива да се колебая в тази молба, така и ти не трябва да бездействаш. Ще се наложи да отидеш на обяд в Хелингъм утре в два часа, за да не събудиш подозрения у г-жа Уестънра, а след това при първа възможност Луси ще се опита да останете сами. Аз ще дойда за чая и можем да си тръгнем заедно. Безпокоя се и искам да обсъдим въпроса на четири очи веднага след като я видиш. Не отлагай!
1 септември.
Извикаха ме да видя татко, който се е влошил. Пиша. Пиши ми за всичко чрез тазвечерната поща до Ринг. Телеграфирай при необходимост.
2 септември.
Драги мой стари приятелю,
Що се отнася до здравето на г-ца Уестънра, бързам да те уведомя, че по мое мнение липсват всякакви функционални нарушения или заболявания, които да са ми известни. В същото време по никакъв начин не съм удовлетворен от вида ѝ. Тя е печално различна от последната ни среща. Разбира се, имай предвид, че нямах възможност за обстоен преглед, на какъвто се надявах. Приятелството ни създава някои малки затруднения, които дори медицинската наука и практика не могат да преодолеят. По-добре да ти разкажа какво точно се случи, за да си направиш сам, поне донякъде, изводите. След това ще напиша какво съм свършил и какво предлагам да се направи.
Заварих г-ца Уестънра в привидно весело настроение. Майка ѝ беше там и след няколко минути разбрах, че тя се опитваше всячески да я заблуди и предпази от тревоги. Не се съмнявам, че Луси предполага, макар и да не знае защо, колко трябва да щади майка си. Обядвахме сами и се насилвахме да бъдем радостни, но накрая, сякаш като награда за тези усилия, наистина ни споходи добро настроение. След това г-жа Уестънра отиде да си легне и Луси остана с мен. Отправихме се към нейния будоар, а пътьом веселият ѝ вид се запази, понеже прислугата сновеше наоколо. Веднага щом вратата се затвори обаче, и маската падна от лицето ѝ, тя потъна в едно кресло с тежка въздишка и скри очите си с ръка. Щом видях, че приповдигнатото ѝ настроение се изпари, веднага надделях над възраженията ѝ, като се заех да съставя диагноза. Тя ми каза много мило: