— Не мога да ви опиша колко ненавиждам да говоря за себе си.
Напомних ѝ, че лекарската тайна е свещена, но и че ти си дълбоко разтревожен за нея. Тя веднага долови мисълта ми и реши въпроса само с две думи:
— Кажете каквото решите на Артър. Не ме е грижа за мен самата, но за него съм готова на всичко!
Така че ми предостави свобода на действие.
Лесно забелязах, че в известна степен тя е малокръвна, но не можах да установя обичайните симптоми на анемията и съвсем случайно имах възможност да изследвам качествата на кръвта ѝ, понеже, докато отваряше един запъващ се прозорец, който беше защипал своето въженце, той поддаде и тя поряза лекичко ръката си на счупеното стъкло238. Сама по себе си случката беше маловажна, но благодарение на нея си осигурих няколко капки от кръвта ѝ, които проучих. Качественият анализ установи съвършено нормално състояние и следва да заключа, че показа цялостно цветущо здравословно състояние. По другите физически показатели бях напълно доволен и няма място за тревога, но тъй като някъде следва да има причина, стигнах до извода, че сигурно е нещо душевно. Тя се оплаква от затруднения в дишането и твърди, че спи дълбоко и летаргично, спохождана от сънища, които я смразяват, но и за които не може да си спомни нищо. Казва, че като дете е ходила в съня си, и когато била в Уитби, този навик се е проявил отново. Веднъж тя тръгнала навън през нощта и отишла на Източния склон, където г-ца Мъри я открила, но ме уверява, че напоследък не се е връщала към тази си склонност. Аз се съмнявам и затова направих най-доброто, за което се досетих: писах на моя стар приятел и учител, професор Ван Хелзинг от Амстердам, който знае за загадъчните болести повече от всеки друг на света. Помолих го да намине и понеже ти ме уведоми, че всичко следва да бъде под твой контрол, му споменах кой си и какви са отношенията ти с г-ца Уестънра. Това, драги мой приятелю, отговаря на твоите желания, понеже за мен е голяма чест и радост да сторя каквото мога за нея. Сигурен съм, че, поради личното си благоразположение, Ван Хелзинг би направил всичко за мен, така че без значение причината, поради която идва, трябва да посрещнем изискванията му. На пръв поглед има деспотичен нрав, но е така, защото знае какво говори по-добре от всеки друг. Той е философ, метафизик, един от най-напредничавите учени на съвремието и вярвам, че е напълно непредубеден към новото и различното. Освен всичко притежава железни нерви, закалка на леденостуден поток239, твърда решителност, самообладание, търпеливост, не добродетели, а същински благословии и най-добродушното и предано сърце на света — ето с това разполага за благородната дейност, която върши в полза на човечеството — дела на теория и практика, понеже е широко скроен, колкото и необятната му отзивчивост. Споделям ти тези обстоятелства, за да си наясно защо му имам такова доверие. Помолих го да дойде веднага. С г-ца Уестънра ще се видя отново утре. Ще се срещнем на Магазините240, така че да не разтревожа майка ѝ с толкова скорошно повторно посещение.
2 септември.
Добри ми приятелю,
Когато получих писмото Ви, аз вече идвам към Вас. За късмет мога да тръгна още сега без вреда за тези, които се надяваха на мен. Бяха ли друг случая243, тогава бяха лошо за тези, които се надяваха, понеже отивам при моя приятел, щом ме повика да помогна на онези, които са му скъпи. Кажете на вашия приятел, че когато онзи път изсмукахте от раната ми толкова бързо отровата на гангрената от онзи нож, който другият ни приятел, прекалено нервен, остави да се изплъзне, Вие направихте повече за него, спечелвайки помощта ми мигом щом я поискате, отколкото цялото му богатство би можело. Но освен това е и удоволствие да го направя за него — Вашия приятел. Вие сте, при когото идвам. Затова ми пригответе стаи в „Грейт Ийстърн Хотел“244, така че да бъда наблизо, и го поискайте така уредено, че да видим младата дама не много късно утре, защото е вероятно по необходимост да тръгна обратно същата нощ. Но ако има нужда, ще дойда пак след три дни и ще остана по-дълго, ако трябва. Сбогом дотогава, приятелю мой Джон.
238
(…) въженце (…) — има се предвид, че прозорецът се отваря чрез специално за целта въженце, което виси отстрани на рамката.
239
„(…) като леденостуден поток (…)“ — игра на думи. Същото словосъчетание е използвано в Шекспировия „Отело“: „В тая стая имам друго острие,/ закалено в леденостуден поток, то меч испански е (…)“ (д. 5, с. 2) — пр. мой. Именно проф. Ван Хелзинг ще се превърне в най-закаленото оръжие на протагонистите.
240
Магазините — вероятно някой от големите универсални магазини в Лондон, който е имал подобно обществено название.
241
Абрахам Ван Хелзинг — избирам този вариант за името на героя, вместо по-популярното в българските преводи на различни екранизации по романа „Ейбрахам ван Хелсинг“, защото това е холандската транскрипция на името, а героят по всяка вероятност би използвал нея.
243
„Бяха ли друг случая (…)“ — в речта си Ван Хелзинг допуска множество граматически грешки поради чуждия си произход. Освен че бърка числата на съществителните и не подбира винаги подходящите дума за случая, той често използва погрешно родове, времена, словосъчетания, словоред и пр. В напрегнати моменти репликите на професора са на по-добър английски.
244
Грейт Ийстърн Хотел — хотел в централен Лондон в близост до железопътната гара на ул. „Ливърпул“.