— Не — каза той, — повръща ми се от всички тези глупости!
Определено е забележително интересен обект за изследване. Жалко, че не мога да надникна в ума му или в причините за внезапните му изблици. Момент, може би въпреки всичко има улики, стига да разберем защо днес пристъпите му се проявиха в полуден и при залез. Възможно ли е в някои часове от деня слънцето да има зловредно влияние над хора с определен нрав — както понякога луната има върху други? Ще видим.
4 септември.
Днес пациентката отново е по-добре.
5 септември.
Пациентката значително се подобри. Добър апетит, спокоен сън, положително настроение, възвръща цвета си.
6 септември.
Ужасна промяна към по-лошо. Елате веднага. Не губете и минута. Задържам телеграмата до Холмуд, докато се срещнем.
Глава X
6 септември.
Драги Арт,
Днес новините ми не са добри. Тази сутрин Луси малко се влоши. От това обаче излезе и нещо добро: г-жа Уестънра, естествено, беше загрижена за дъщеря си и се посъветва с мен като професионалист. Възползвах се от възможността, за да ѝ кажа, че моят стар наставник — Ван Хелзинг, големият специалист, идва, за да ми гостува, и че ще я поставя под негово наблюдение наред с моето собствено, така че сега има как да отидем и да си тръгнем, без да я безпокоим прекомерно, понеже една тревога за нея би означавала сигурна смърт, а това може да се окаже пагубно и за Луси при нейното отпаднало състояние. Трудностите обкръжават всички ни, клети стари приятелю, но ако е рекъл Господ, ще ги преодолеем невредими. При необходимост ще пиша, затова, ако не получиш вест от мен, приеми го като знак, че просто няма нищо ново. Макар и набързо.
7 септември. Първото, което Ван Хелзинг ми каза, щом се срещнахме на улица „Ливърпул“247, беше:
— Казал ли сте нещо на нашия млад приятел — любовникът неин?
— Не — отвърнах, — чаках първо да се видим, както писах в телеграмата. Изпратих му писмо, в което само споменавам, че идвате, понеже г-ца Уестънра не е добре, и че ще го уведомя при нужда.
— Правилно, приятелю — каза той, — съвсем правилно! Той по-добре все още да не знае, а може би никога няма да разбере. Моля се да е така, но ако се окаже необходимо, тогава трябва да научи всичко. И добри ми приятелю Джон, нека ви предупредя. Вие се занимавате с психично болните. Всички хора са луди по един или друг начин и така, както работите предпазливо с вашите безумци, така също работете и с тези на Бога — останалите по света. Казвате не на вашите какво правите, нито защо го правите. Не ги уведомявате каквото мислите. Така че ще държите знанието на мястото му, където може да отлежава — където да сбере подобните си наоколо и да се множи. Засега вие и аз ще съхраним, каквото ни е известно тук и тук — той ме докосна по сърцето и челото, а след това направи същото и със себе си. — В момента имам някои мои си размишления. По-късно ще ви разкрия.
— Защо не сега? — попитах. — Сигурно ще е от полза, можем да стигнем до някакво решение.
Той спря, погледна ме и каза:
— Приятелю мой Джон, когато житото е пораснало дори преди да узрее — докато млякото на неговата земя майка е в него и слънцето все още не е започнало да го багри със своето злато, сеячът издърпва класа, стрива го между грубите си ръце, издухва зелената плява и ви казва: „Вижте! Той е добро зърно, ще се превърне в добра реколта, щом дойде време“248.
Не виждах връзката и му го казах. Вместо отговор той се приближи, хвана ме за ухото249, закачливо го дръпна, както правеше преди много време на лекциите си, и каза:
— Добрият сеяч ви казва така тогава, защото знае, но не и дотогава. Но няма да видите добрия сеяч да изравя засятото зърно, за да разбере дали той расте. Това е за децата, които си играят на земеделие, а не за ония, които го приемат като работата на живота си. Схващате ли сега, приятелю Джон? Аз засях зърната си, а Природата има своята грижа, за да поникнат. Ако изобщо го направят, значи има някаква надежда, а аз чакам, докато класовете натежат.
Той внезапно спря, очевидно забелязал, че съм разбрал. След това продължи, и то с голяма тържественост:
— Винаги сте бил прилежен ученик, а медицинската ви книга250 — по-пълна от тази на останалите. Тогава бяхте само ученик, сега сте учител и вярвам, че добрите навици не са избледнели. Помнете, приятелю, че знанието е по-силно от паметта, а не бива да се доверяваме на по-слабото. Дори да не сте поддържал добрата рутина, нека ви кажа, че случаят с нашата скъпа госпожица може да се окаже — забележете, казвам може да се окаже — такъв интерес за нас и другите, че всички останалите няма как да повдигнат неговата везна, както казва вашият народ. Вземете си тогава бележка за това. Нищо не е прекалено дребно. Съветвам ви — записвайте дори съмненията и догадките си. От тук нататък може да ви е от полза да видите доколко верни са предположенията, които правите. Учим се от грешките, не от успеха!
247
„Ливърпул“ — улица в централен Лондон, на която има жп гара, където вероятно е пристигнал Ван Хелзинг.
248
„(…) добро зърно (…) добра реколта (…)“ — разказът визира библейска притча (Лук. 8:4-15), в която сеячът пръска семена и тези, паднали на пътя, на камъни или сред бурени, не изникват, а тези на добра земя стават добра реколта. Сравнението е с хората, които успяват или не да възприемат и да се поучат от божието слово. Ван Хелзинг понякога използва немски родове за съществителните, затова и нарича зърното „той“.
249
„(…) ухото, закачливо го дръпна (…)“ — игра на думи. Използвана е думата „