Професорът има силно чувство за хумор и благодарение на старото ни познанство бързо го долових в отговора му:
— Млади ми сър, не искам чак толкова много — не и последната!
— Какво трябва да направя?
В очите му имаше огън и разширените му ноздри трепнаха от вълнение. Ван Хелзинг го потупа по рамото.
— Елате! — каза той. — Вие сте мъж, а на нас ни трябва точно мъж. По-подходящ сте от мен, по-добър от моя приятел Джон.
Артър погледна объркано и професорът започна да му обяснява любезно:
— Младата госпожица е зле, много зле. Нуждае се от кръв и кръв ще получи или ще умре. С моя приятел Джон се посъветвахме и ще проведем това, което наричаме кръвопреливане — да прелееш от пълните вени на един в празните, които вехнат за него253. Джон щеше да даде своето кръв, понеже е по-млад и силен от мен — тук Артър ме хвана за ръката и мълчаливо я стисна силно, — но сега вие сте тук, вие сте по-добър от нас, стари и млади, които теглим много в света на идеите. Нервите ни не са така спокойни, а кръвта ни — ярко като вашата!
Артър се обърна към него и каза:
— Ако само знаехте с каква радост бих умрял за нея, щяхте да разберете.
После сякаш се задави и замълча.
— Добро момче! — каза Ван Хелзинг. — В не-след-толкова-дългото ще се радвате, че сте направили всичко за нея, вашата любима. Елате сега и бъдете тих. Ще я целунете веднъж, преди да се свърши, но след това трябва да вървите и ще си отидете по мой знак. Не казвайте и дума на мадам. Знаете как е с нея! Не бива да има шок, всичко, което може да научи за това, ще бъде такъв. Елате!
Заедно отидохме до стаята на Луси. Наредихме на Артър да остане отвън. Луси обърна глава и ни погледна, но не каза нищо. Тя не спеше, но просто беше прекалено слаба, за да опита. Продума ни с очи; това бе достатъчно. Ван Хелзинг извади някои неща от чантата си и ги постави на малката масичка, където не се виждаха. След това той забърка приспивателно и приближавайки леглото, каза насърчително:
— Ето, малка госпожице, тук е лекарството ви. Изпийте го наведнъж като добро дете. Вижте, повдигам ви така, че да преглътнете е лесно. Да.
Тя опита и успя.
Порази ме колко дълго мина, докато подейства приспивателното. Всъщност това ни посочи колко е изнемощяла. Сякаш мина цяла вечност, докато сънят взе да потрепва в нейните клепки. Най-накрая обаче лекарството подейства и тя заспа дълбоко. Когато професорът се удовлетвори от резултата, повика Артър в стаята и му повели да съблече сакото си. След това добави:
— Можете да вземете онази малка целувка, докато приближа масата. Приятелю Джон, помогни ми!
Така никой от нас не гледаше, докато той се привеждаше над нея.
Ван Хелзинг се обърна към мен с думите:
— Той е толкова млад и силен и с кръв така чиста, че не трябва да я дефибринираме254.
След това набързо, но в абсолютен ред професорът извърши манипулацията. В течение на преливането сякаш животът се завръщаше по страните на клетата Луси, а макар Артър да побледняваше, ярко щастие огряваше лицето му. След малко започнах да се притеснявам, понеже кръвозагубата се отразяваше на моя приятел, макар и да е толкова силен мъж. Това ме наведе на мисълта що за ужасна тежест е трябвало да понесе организмът на Луси — онова, което отслаби Артър, само частично я възстанови. Ала лицето на професора беше безизразно, той стоеше с часовник в ръка и поглед, насочен ту към пациентката, ту към Артър. Чувах как бие сърцето ми. След малко той каза тихо:
— Не се движете рязко. Достатъчно е. Вие се погрижете за него, аз ще видя нея.
Щом всичко приключи, забелязах колко е отслабнал Артър. Превързах раната и го хванах подръка, за да го изведа, когато Ван Хелзинг проговори, без да се обръща — човекът сякаш имаше очи на тила си:
— Храбрият любим заслужава още една целувка, която ще получи веднага.
И както беше привършил манипулацията си, той нагласи възглавницата до главата на пациентката. Като направи това, тънката панделка от черно кадифе, която тя сякаш винаги носи около шията си, пристегната със стара диамантена закопчалка, която нейният обожател ѝ беше подарил, се измести малко нагоре и откри червен белег на гърлото. Артър не го забеляза, нито рязко поетия със съскане дъх, един от начините, по които Ван Хелзинг изразяваше вълнение. Той не спомена нищо на момента, но като се обърна към мен, каза:
— Сега заведете долу нашия храбър млад любим, дайте му от портото255 и го оставете да си полегне малко. След това трябва да си отиде вкъщи, да си почине, да спи дълго и да се храни обилно, че да бъде възстановен на каквото е дал на своята любима. Не бива да остане тук. Чакайте! Момент. Навярно, сър, сте нетърпелив за резултати. Тогава отнесете с вас, че във всяко отношение манипулацията е успешна. Този път спасихте живота ѝ и сте свободен да вървите у дома и да си отпочинете със спокойната мисъл, че онова, което може да се направи, е свършено. Ще ѝ разкажа всичко, когато е добре, тя ще ви обича не по-малко за това, което сторихте. Довиждане.
253
„(…) вехнат за него.“ — Ван Хелзинг бърка родовете. Определителният член на немското
254
Дефибринация — процес по отстраняване на фибрина от кръвта — белтък, който участва в съсирването ѝ.