Щом Артър си отиде, аз се върнах в стаята. Луси спеше спокойно, но дишането ѝ беше по-силно, завивката се надигаше над гърдите. Ван Хелзинг седна отстрани на леглото и я загледа съсредоточено. Кадифената панделка отново покриваше червения белег. Прошепнах на професора:
— Какво смятате за този белег на гърлото ѝ?
— Вие какво смятате за него?
— Все още не съм го преглеждал — отговорих и още тогава се заех да разхлабя панделката.
Точно над външната югуларна вена256 имаше две пункции257, не големи, но и не безопасни на вид. Нямаше следи от болестно състояние, но ръбчетата бяха бели и изглеждаха протрити, като че от тритурация258. Изведнъж ми хрумна, че тези рани или каквото бяха, могат да са причината на проявилата се кръвозагуба, но изоставих идеята веднага щом тя доби очертания, защото подобно нещо няма как да се случи. Цялото легло щеше да е алено от кръвта, която момичето трябва да е изгубило, за да остане така бледо, каквато беше преди преливането.
— Е? — каза Ван Хелзинг.
— Е — отвърнах, — нищо не мога да измисля.
Професорът стана.
— Довечера трябва да се върна в Амстердам — каза той. — Там има книги и други неща, които ми трябват. Вие трябва да останете тук цяла нощ и не бива да я изпускате от поглед.
— Да си повикам ли сестра? — попитах.
— Ние сме най-добрите сестри, вие и аз. Продължавайте да я наглеждате цяла нощ, грижете се да е добре нахранена и нищо да не я безпокои. Не бива да заспивате. По-късно можем да спим, вие и аз. Ще се върна възможно най-скоро. И тогава можем да започнем.
— Можем да започнем? — казах. — Какво, за Бога, имате предвид?
— Ще видим! — отговори, докато бързаше да излезе.
Той се върна след секунда, подаде глава през вратата и каза, вдигнал предупредително пръст:
— Помнете, тя е ваша отговорност. Ако я оставите и последва вреда, в бъдеще няма да спите спокойно!259
8 септември. Цяла нощ седях с Луси. Опиатът спря да действа към здрач и тя инстинктивно се пробуди. Приличаше на друг човек в сравнение със състоянието ѝ преди манипулацията. Тя дори беше с приповдигнато настроение и изпълнена от жизнерадост, но забелязвах следите на пълното изтощение, което бе преживяла. Щом казах на г-жа Уестънра, че д-р Ван Хелзинг е наредил да остана с нея, тя почти погледна през пръсти на идеята, посочвайки възстановените сили на дъщеря си и отличното ѝ настроение. Аз обаче бях непреклонен и направих приготовления за дългото си бдение. След като прислужницата я приготви за през нощта, аз влязох, като междувременно бях вечерял, и седнах отстрани на леглото. Тя по никакъв начин не възрази, а напротив — гледаше ме с благодарност всеки път, щом очите ни се срещнеха. Доста по-късно като че ли започна да се унася в сън, но сякаш нарочно се съвземаше и го прогонваше. Това се повтори няколко пъти, като с течение на времето усилията ѝ ставаха по-големи, а времето между тях — по-кратко. Беше очевидно, че тя не искаше да заспи, затова веднага повдигнах въпроса:
— Не искате ли да заспите?
— Не. Страхувам се.
— Страхувате се да заспите! Но защо? Това е дарът, за който всички милеем.
— Ех, не и ако сте като мен — ако сънят ви вещаеше ужас!
— Вещаеше ужас! Какво, за Бога, имате предвид?
— Не зная, ах, не зная. И точно това е най-страшното. Цялата онази немощ ме сполетяваше по време на сън, докато накрая презрях самата мисъл за него.
— Но скъпо момиче, тази нощ можете спите. Аз съм тук, пазя ви и мога да обещая, че нищо няма да се случи.
— Ах, имам ви доверие!
Възползвах се от възможността и казах:
— Обещавам, че ако видя някакви признаци на кошмари, ще ви събудя веднага.
— Ще го направите ли? О, наистина ли ще го направите? Колко сте добър към мен. Тогава ще спя!
И почти на мига тя въздъхна дълбоко от облекчение и се отпусна заспала назад. Бдях цяла нощ над нея. Тя така и не помръдна, а прекара цяла нощ в дълбок спокоен животворен и здравословен сън. Устните ѝ бяха лекичко разтворени, а гърдите ѝ се издигаха и спускаха последователно като махало. На лицето ѝ имаше усмивка, което беше признак, че никакви кошмари не смущават душевния ѝ покой.
256
Външна югуларна вена — кръвоносен съд, който минава по шията и главата. През него тече по-голямата част от кръвта по външната страна на черепа.
258
Тритурация — процес, при който на ръка се смесват различни вещества от растителен и лекарствен вид чрез стриване на прах.
259
„(…) няма да спите спокойно в бъдеще!“ забележете, че Дракула беше отправил подобно предупреждение към Джонатан по-горе.