— Не е прекалено късно. Бие, макар и само вяло. Цялата ни работа е загубена, трябва да започнем отново. Няма никакъв млад Артър наоколо, необходимо е да разчитам на вас самия този път, приятелю Джон.
Докато говореше, той ровеше из чантата си и изваждаше инструментите за кръвопреливане. Аз си свалих връхната дреха и навих ръкава на ризата си. В момента нямахме възможност да я приспим, а и нямаше нужда, затова, без да отлагаме и миг, пристъпихме към манипулацията. След известно време — съвсем не изглеждаше кратко, понеже постепенното изтичане на кръвта, без значение колко доброволно е отстъпена, е ужасно преживяване — Ван Хелзинг вдигна пръст предупредително.
— Не помръдвайте — каза той. — Боя се, че с нарастване на силите си може да се събуди, а това би било опасност, о, такава голяма опасност. Но аз ще предпазни мерки взема263. Ще сложа подкожна инжекция морфин.
След това той пристъпи, пъргаво и сръчно, към изпълнение на намерението си. Въздействието върху Луси беше осезаемо, тъй като немощта ѝ сякаш се сля с наркотичния сън. Да видя как плахата руменина се прокрадва обратно в бледите страни и устни ме накара да се почувствам горд. Никой мъж не би могъл да знае, преди да го изпита, какво е да усещаш как собственият ти живот полека изтича във вените на жената, която обичаш.
Професорът ме наблюдаваше критично.
— Това ще свърши работа — каза той.
— Вече? — възразих. — Взехте доста повече от Арт.
Той се усмихна тъжно и отвърна:
— Той е нейният любим, нейният годеник. Вие имате работа, много работа да вършите за нея и за другите и настоящото ще бъде достатъчно.
Когато той привърши с манипулацията, се погрижи за Луси, а в това време аз приложих точково притискане264 на собствената си инцисия265. Докато чаках да се освободи, за да ми обърне внимание, полегнах, понеже усетих слабост и ми прилоша. След малко той превърза раната ми и ме изпрати на долния етаж да си взема чаша вино. Тъкмо излизах от стаята, когато ме последва и каза почти шепнешком:
— Имайте предвид, че нищо от това не трябва да се споменава. Ако нашият млад обожател се появи неочаквано, както по-рано — нито дума. Веднага би го сепнало и накарало да ревнува. Не бива нищо да се споменава. Толкова!
Когато се върнах, той ме изгледа внимателно и каза:
— Вие не сте по-добре. Отидете в стаята, легнете на канапето и починете малко, след това закусвайте много и елате тук при мен.
Последвах заръките му, понеже знаех колко са правилни и разумни. Бях свършил своето и следващото ми задължение бе да запазя силите си. Чувствах се много слаб и в тази немощ се стопи част от изумлението от случилото се. Заспах на канапето, докато се чудех отново и отново как Луси бе извършила подобно ретроградно движение266 и как би могла да се лиши от толкова много кръв без никаква следа, която да свидетелства за това. Предполагам, че сигурно съм продължил с тези въпроси, понеже, насън или наяве, мислите ми винаги се връщаха към малките пункции на нейното гърло и грапавия протрит вид на техните ръбчета, колкото и да бяха дребни.
През деня Луси спа спокойно и когато се събуди, беше сравнително укрепнала и се чувстваше добре, макар и съвсем не толкова, колкото предния ден. След като Ван Хелзинг я прегледа, излезе на разходка и ме остави при нея с изричните нареждания да не я оставям и за миг. Дочух го откъм салона да пита за пътя към най-близката телеграфна станция.
Луси бъбреше спокойно, изглежда съвсем не съзнаваше, че нещо се бе случило. Опитах се да поддържам интереса и ведростта ѝ. Когато г-жа Уестънра се качи горе, за да я види, тя сякаш също не забеляза каквато и да е промяна, а вместо това ми каза с благодарност:
— Дължим ви толкова много, д-р Сюърд, за всичко, което направихте, но вече наистина трябва да се погрижите да не се претоварвате. Вие сам изглеждате пребледнял. Нуждаете се от съпруга, която от малко да ви гледа и да се грижи за вас, така си е!
Докато говореше, Луси се изчерви, макар и само за миг, понеже измъчените ѝ пресъхнали вени не можеха да поддържат задълго притока на кръв към лицето. После тя също толкова рязко пребледня и умолително обърна очи към мен. Усмихнах се, кимнах и поставих пръст на устните си, а тя с въздишка потъна обратно сред възглавниците си.
Ван Хелзинг се върна след няколко часа и веднага ми каза:
— Сега вие се върнете вкъщи, яжте много и пийте до насита. Подсилете се. Довечера аз оставам и сам ще седя буден с малката госпожица. Заедно трябва да наблюдаваме случая и никой друг не бива да узнава. Имам сериозни основания. Не, не ги питайте, мислете каквото пожелаете. Не се страхувайте да предполагате дори най-невероятното. Лека нощ.
264
Точково притискане — медицинска техника, при която с ръка, пръсти и длани се притискат определени точки от тялото в зависимост от нанесената рана, за да се контролира кръвотечението. В случая д-р Сюърд ще притиска ръката под лакътя си, за да прекъсне кръвта надолу от тази точка.