В салона две от прислужничките дойдоха при мен и попитаха дали заедно или поне някоя от тях би могла да остане при госпожица Луси. Те ме умоляваха да им позволя, и щом заявих, че е желание на д-р Ван Хелзинг само той или пък аз да я наглеждаме, те сърцераздирателно поискаха от мен да ходатайствам за тях пред „чуждестранния джентълмен“. Трогнах се много от тяхната загриженост. Може би беше, защото в момента се чувствам слаб, или може би засвидетелстваха такава преданост на Луси, понеже съм забелязвал отново и отново подобни случаи на женска добрина. Прибрах се тук като за късна вечеря, направих визитациите си — всичко беше наред, и записах това, докато очаквах да ме навести сънят. Той наближава.
11 септември. Този следобед наминах до Хилингъм. Заварих Ван Хелзинг в отлично настроение, а Луси — много по-добре. Малко след като пристигнах, един голям колет от чужбина беше доставен за професора. Той го отвори доста напористо поне на пръв поглед и извади един огромен букет от бели цветя.
— Това е за вас, госпожице Луси — каза той.
— За мен? О, д-р Ван Хелзинг!
— Да, скъпа моя, но не за вас, та да ви развлича. Това е лекарство.
При тези думи Луси направи кисела физиономия.
— Не са, но не са и да се взимат след декокция267 или в причиняваща гадене форма, затова не се налага да сбръчквате това чаровно носле, или ще посоча на моя приятел Артър какви злочестини може да се наложи да преживее, като гледа толкова много красота, която той така обича, толкова много разкривена. Аха, прекрасна моя госпожице, сега толкова хубавото ви носле отново е напълно право. Това е лечебно, но вие не знаете по какъв начин. Той268 отива на прозореца, правя красив венец и го окачвам на врата ви, така че да спите спокойно. О, да! Също като цвета на лотоса ви кара да забравите за проблемите си. Ухае като водите на Лета269 и на онзи извор на младостта, който конкистадорите дирили във Флорида, но всички я намерили твърде късно270.
Докато той говореше, Луси разглеждаше цветята и ги миришеше. Изведнъж ги хвърли и каза едновременно с погнуса и веселие:
— О, професоре, надявам се, че само се шегувате с мен. Та тези цветя са най-обикновен чесън.
За мое учудване Ван Хелзинг се изправи и каза с цялата си строгост, стиснал желязна челюст и сключил рунтави вежди:
— Не ми се подигравайте! Никога не се шегувам! Има си сериозна причина за всичко, което правя, и ви предупреждавам да не ми противоречите. Внимавайте поне заради другите, ако не заради самата себе си. — След това, като видя бедната Луси уплашена, както се и очакваше, той продължи по-внимателно: — О, малка госпожице, скъпа моя, не се плашете от мен. Всичко, което правя, е само за ваше добро, а тези толкова обикновени цветя ще са ви от голяма полза. Вижте, сам ги поставям в стаята ви. Правя сам венеца, който ще носите. Но шшт! Без да споменавате на други, което довежда до толкова любопитни въпроси. Трябва да се подчиним и мълчанието е част от покорството, а покорството ще ви изпрати силна и здрава в любящите обятия, които ви очакват. Сега постойте още малко. Елате с мен, приятелю Джон, ще ми помогнете да закичим стаята с моя чесън, който е изминал целия път от Харлем271, където моят приятел Вандерпул отглежда билки в своите оранжерии целогодишно. Трябваше да телеграфирам вчера или нямаше да бъдат тук.
Отидохме в стаята, като взехме цветята с нас. Действията на професора определено бяха чудати и не ги бях срещал в никоя фармакопея272, за която някога бях чувал. Най-напред той затвори прозорците и ги заключи добре с резетата, после, като взе шепа цветчета, натърка целите рамки, сякаш за да е сигурен, че всяка струя въздух, която би могла да влезе вътре, ще поеме миризмата на чесъна. След това със същата стиска той натри цялата каса на вратата: отгоре, отдолу, всяка от страните. Същото стори и около камината. Това ми изглеждаше гротескно и след малко казах:
— Е, професоре, знам, че винаги имате причина за това, което правите, но това определено ме озадачава. Добре че тук няма някой скептик, защото той би казал, че разработвате някаква магия, с която да държите настрана зъл дух.
— Може би това и правя! — отвърна тихо той, като в същото време започна да сплита венеца, който Луси щеше да носи около шията си.
След това зачакахме, докато тя приготви вечерния си тоалет, и когато си легна, Ван Хелзинг лично положи венеца от чесън около врата ѝ. Последните му думи към нея бяха:
267
Декокция — извличане на полезни вещества при попарване и изваряване на билки и други растения.
268
„Той (…)“ — същата грешка като по-горе.
269
Лета — една от реките в царството на мъртвите според гръцката митология. Щом душата мине през нея, забравя целия си предишен живот.
270
„(…) извор на младостта (…)“ — легенда, според която, пренебрегвайки кралско поръчение, конкистадорът Хуан Понсе де Леон (14601521) се отправил да търси извор, който според индианците можел да го подмлади. С него тръгнали и мнозина сакати, болни и стари хора, но така и не открили водата.
272
Фармакопея — сборник, издаван от официална институция, който съдържа държавни стандарти за приготвянето, разпознаването, етикирането и използването на лекарства.