— Внимавайте да не го повредите и дори в стаята да е задушно, не отваряйте довечера прозореца или вратата.
— Обещавам — каза Луси, — и благодаря и на двама ви хиляди пъти за цялата добрина към мен! О, какво съм направила, че да съм благословена с такива приятели?
Напуснахме къщата с моя кабриолет273, който чакаше. Ван Хелзинг каза:
— Довечера мога да спя спокойно, а и се нуждая от това: две нощи път, много четене през деня между тях, много безпокойство през следващия и една вечер бодърстване, без да мигна. Утре рано сутринта вие ме викате и отиваме заедно да видим нашата хубава госпожица толкова много по-силна заради „магията“, която разработих. Хо, хо!
Той изглеждаше така убеден, че щом си спомних за собствената си увереност преди две нощи и пагубните последици от нея, изпитах почтителен страх и смътен ужас. Сигурно немощта ме беше разколебала да спомена това на моя приятел, а ги почувствах по-силно и отпреди като неизплакани сълзи.
Глава XI
12 септември. Колко са добри всички към мен. Съвсем се влюбих в този мил д-р Ван Хелзинг. Чудя се защо беше толкова загрижен за цветята. Наистина ме изплаши, беше толкова разпален. Все пак трябва да е бил прав, понеже вече чувствам облекчение. По някаква причина не се боя, че съм сама тази нощ, и мога да спя без страх. Няма да ме е грижа за каквото и да е пляскане пред прозореца. Ех, тази нетърпима борба, която водих срещу съня толкова често напоследък, мъчителното безсъние или страха от унеса с всичките му непонятни ужаси, които той таи за мен! Колко благословени са някои хора, в чиито светове няма страх, нито боязън, за които сънят е дар, който се спуска нощес и не носи нищо друго освен сладки сънища. Е, ето, че тази вечер се надявам да заспя и лежа като Офелия274 от пиесата с „венци девичи и момински китки“275. Никога преди не съм обичала чесън, но тази нощ е възхитителен! В мириса му има покой и вече чувствам как сънят се задава. Лека нощ на всички.
13 септември. Отидох в „Бъркли“276 и заварих Ван Хелзинг станал, както обикновено, навреме. Каретата, поръчана от хотела, чакаше. Професорът взе чантата си, която вече носеше винаги със себе си.
Нека запиша всичко подробно. В осем часа с Ван Хелзинг пристигнахме в Хилингъм. Беше прелестна утрин, ярките слънчеви лъчи и цялото свежо усещане за ранна есен сякаш бяха финалният момент на ежегодния природен кръговрат. Листата се обагряха в различни красиви цветове, но все още не бяха започнали да капят от дърветата. Когато влязохме, заварихме г-жа Уестънра да излиза от дневната. Тя е ранобудна по природа. След като ни приветства топло, каза:
— Ще се зарадвате да узнаете, че Луси е по-добре. Милото дете все още спи. Погледнах в нейната стая и я видях, но не влязох, за да не я смутя.
Професорът се усмихна и придоби тържествуващ вид. Той потри ръцете си и каза:
— Аха! Знаех си, че съм диагностицирал случая. Лечението ми сработва.
На това тя отвърна:
— Не бива да обирате всички лаври за себе си, докторе, състоянието на Луси тази сутрин се дължи отчасти и благодарение на мен.
— Какво имате предвид, мадам? — попита професорът.
— Е, нощес бях притеснена за скъпото дете и отидох в стаята му. Тя спеше шумно — толкова шумно, че дори влизането ми не я събуди. В стаята беше ужасно задушно. Навсякъде имаше много от онези противни цветя със силен аромат, а тя дори имаше купища от тях около врата си. Побоях се, че тежкият мирис ще се окаже прекален за милото дете в неговото немощно състояние, така че ги изнесох всичките и отворих леко прозореца, за да пусна вътре малко свеж въздух. Сигурна съм, че тя ще ви се понрави.
Тя се оттегли в будоара си, където обикновено закусва рано. Докато жената говореше, лицето на професора посивя като пепел. Той съумя да запази самообладание, докато старата лейди беше тук, понеже знаеше за нейното състояние и колко пагубен би бил дори само един шок. Всъщност той се усмихваше, докато ѝ държеше отворена вратата, за да отиде в стаята си. Но мигновено, щом тя изчезна, той ме дръпна ненадейно и силно в трапезарията и затвори вратата.
Тогава за пръв път в живота си видях Ван Хелзинг съкрушен. Той вдигна ръце над глава си в мълчаливо отчаяние и после удари безпомощно длани една в друга. Най-накрая седна на един стол и като закри лицето си с шепи, заплака със силни сухи хлипове, които сякаш се отронваха от дълбините на сърцето му. След това вдигна отново ръце, като че умоляваше цялата вселена.
273
Кабриолет — двуколесно превозно средство, теглено от един кон и със сгъваемо покривало. Развива голяма скорост поради лекото си тегло.
275
(…) „венци девичи и момински китки“ — перифраза от Шекспировия „Хамлет“: „А ето, че ѝ бяха позволени девичите венци,/ моминските ѝ китки и пренасянето у дома/ с камбаните и опело.“ (д. 5, с. 1, р. 232-234). Пр. мой.
276
„Бъркли“ — изключително луксозен петзвезден хотел в централните части на Лондон на едноименната улица.