Все пак обаче нямаше нищо необичайно, понеже нито Билдър, нито жена му мислеха вълка за нещо повече от куче. Самото животно беше толкова кротко и дружелюбно, колкото родоначалникът на всички рисувани вълци — бившия познайник на Червената шапчица, докато предрешен се опитва да спечели доверието ѝ.
Цялата сцена беше неописуема смес от комедия и патос. Страшният вълк, който беше парализирал Лондон за половин ден и накара всички деца в града да треперят като листа, сякаш показваше разкаяние и беше приет и прегърнат подобно на дяволит блуден син. Старият Билдър го разгледа от всички страни с най-нежна загриженост и щом беше приключил със своя разкаял се грешник, каза:
— Ето, знаех, че бедният стар симпатяга ще си навлече някоя беля, не го ли казах още отначало? Ей му я главата цялата нарязана и пълна със счупени стъкла. Той па е минал през някоя проклета ограда или друго. Шрамота е, че позволяват на хората да слагат горе на оградите си счупени бутилки. Това тука е резултатът. Ела насам, Берсикер.
Той хвана вълка и го заключи в една клетка с парче месо, което компенсираше поне количествено угоеното теле283, и отиде да докладва.
Аз също тръгвам, за да донеса единствените сведения, които днес бяха дадени специално относно необичайното бягство от зоопарка.
17 септември. След обяд бях зает в кабинета си да оправям счетоводните книги, които, под натиска на други задължения и честите посещения при Луси, бяха сериозно изостанали. Внезапно вратата беше грубо изблъскана и вътре нахлу пациентът ми с лице, разкривено от ярост. Сякаш ме удари гръм, защото подобно събитие като някой от болните да влезе по своя воля в кабинета на директора, е почти нечувано. Без да чака и миг, той се насочи право срещу мен. В ръката си държеше приборен нож и понеже забелязах, че е опасен, опитах се да държа бюрото помежду ни. В сравнение с мен обаче той беше прекалено бърз и силен, затова, преди да си върна равновесието, замахна към мен и поряза доста лошо лявата ми китка. Преди обаче да посегне отново, вкарах в действие дясната си ръка и той се просна по гръб на пода. Дланта ми кървеше обилно и на килима изтече цяла локвичка. Видях, че приятелчето ми не възнамерява да продължи с нов опит, и се заех да превържа китката си, докато през цялото време го държах под око. Когато санитарите връхлетяха вътре и насочихме вниманието си към него, заниманието му наистина ме отврати. Той лежеше по корем на пода и ближеше като куче кръвта, изтекла от наранената ми ръка. Задържаха го лесно и за моя изненада тръгна със санитарите съвсем кротко, като само повтаряше отново и отново:
— Кръвта е живот! Кръвта е живот!284
Не мога да си позволя да губя кръв точно сега, напоследък дадох твърде много и трудно ще се опазя здрав, а освен това и продължителното изтощение поради болестта на Луси и нейните ужасни етапи на развитие ми се отразяват. Прекалено съм развълнуван и уморен, нуждая се от почивка, почивка, почивка. За щастие, Ван Хелзинг не ме повика, така че няма нужда да се лишавам от сън. Довечера не бих могъл да издържа без него.
(Изпратено до Карфакс, Съсекс, понеже не е посочено графство285, доставено с двадесет и два часа закъснение.)
17 септември. Довечера не пропускайте да сте в Хилингъм. Ако не я наглеждате непрестанно през цялото време, отидете и вижте дали цветята са на мястото си. Много важно. Не пропускайте. Ще бъда при Вас възможно най-скоро, след като пристигна.
18 септември. Тъкмо тръгвам, за да хвана влака до Лондон. Телеграмата от Ван Хелзинг ме изпълни с тревога. Това е цяла загубена нощ, а от горчив опит зная какво би могло да се случи за една вечер. Разбира се, има вероятност всичко да бъде наред, но какво ли може да се е случило? Със сигурност над нас тегне някаква печална орис и всяко възможно нещастие ни се изпречва независимо какво се опитваме да сторим. Ще взема този цилиндър с мен и по-късно ще мога да завърша записа си с фонографа на Луси.
17 септември. Нощ. Пиша това и го оставям на място, където ще бъде намерено, така че никой по никакъв начин да не си навлече неприятности заради мен. Това е точен разказ за случилото се тази вечер. Чувствам смъртна немощ и едва имам сили да пиша, но трябва да го сторя, дори да умра, докато го правя.
283
„(…) компенсираше (…) угоеното теле.“ — вълкът е сравнен е блудния син от библейската притча (Лук. 15:11-32). Според нея, когато синът се завръща, неговият баща го посреща зарадван и нарежда да докарат и заколят угоеното теле, което да изядат при веселбата (Лук. 15:23).
284
„Кръвта е живот!“ — библейска фраза, свързвана е юдейската забрана да се пие кръв. В българската Православна Библия е преведена така: „само гледай строго, да се не яде кръв, защото кръвта е душа: не яж душата заедно с месото.“ (Второзаконие 12:23), в английския превод на Библията:
285
Графство — основна административно-териториална единица в Англия. Съсекс се намира южно от Лондон.