— Какво те доведе тук? — извиках, когато ръцете ни се сключиха.
— Струва ми се, че причината е Арт.
Той ми подаде една телеграма:
Нямам вести от Сюърд вече три дни и съм ужасно разтревожен. Не мога да тръгна. Татко все още е в същото състояние. Прати ми как е Луси. Не отлагай.
— Мисля, че дойдох тъкмо в критичния момент. Знаеш, че трябва само да ми кажеш какво да направя.
Ван Хелзинг пристъпи напред, пое ръката му, като го гледаше право в очите, и заговори:
— Кръвта на смел мъж е най-доброто нещо на света, когато една жена е в опасност. Вие сте мъж, няма грешка. Е, дяволът може и да дава всичко от себе си, като работи против нас, но Господ ни праща мъже, когато ни трябват.
Още веднъж минахме през омразната манипулация. Сърце не ми стига да описвам с подробности. Луси беше преживяла ужасно сътресение и то ѝ се беше отразило повече от преди, защото макар в нейните вени да потече обилно количество кръв, тялото ѝ не реагира така добре на лечението, както при другите случаи. Борбата ѝ за живот бе смразяваща за гледане и слушане. Все пак работата и на сърцето, и на белите дробове се подобри и Ван Хелзинг сложи подкожна инжекция морфин както преди, която имаше благотворно действие — припадъкът ѝ се превърна в дълбок спокоен сън. Професорът остана да я наблюдава, докато аз слязох на долния етаж с Куинси Морис и пратих една прислужничка да плати на кочияша, който чакаше. Оставих Куинси да полежи, след като беше изпил чаша вино, и казах на готвача да приготви силна закуска. Тогава ме осени една идея и се върнах в стаята, в която сега се намираше Луси. Когато влязох внимателно вътре, заварих Ван Хелзинг с един-два листа за писане в ръка. Очевидно ги беше прочел и размишляваше над тях, както си седеше с ръка на челото. На лицето му беше изписано мрачно задоволство като на някого, който беше разсеял съмненията си.
Той ми подаде листа и каза само:
— Изпадна от деколтето на Луси, когато я носехме към ваната.
Когато го прочетох, останах втренчен в професора и след миг го попитах:
— За Бога, какво означава всичко? Била ли е умопомрачена, все още ли е такава и що за ужасяваща заплаха е това?
Бях толкова объркан, че не знаех какво още да кажа. Ван Хелзинг махна с ръка и като взе листа, отвърна:
— Не се безпокойте за това сега. Забравете го за момента. Ще разберете всичко, като му дойде времето, но това ще се случи по-късно. А сега какво дойдохте да ми кажете?
Това ме върна към действителността и отново бях на себе си.
— Дойдох да говорим за смъртния акт. Ако не действаме предвидливо и разумно, може да има следствие и тази записка ще бъде събрана като доказателство. Надявам се, че няма да се стигне до там, понеже стане ли това, със сигурност ще убие клетата Луси, ако нещо друго не го стори. Зная и вие също, а и другият лекар, който се грижеше за нея беше наясно, че г-жа Уестънра имаше сърдечно заболяване и можем да потвърдим, че е починала от него. Нека попълним акта още сега и сам ще го занеса на лицето по гражданско състояние, а след това ще отида в погребалното бюро.
— Е, добре, приятелю Джон! Добре сте намислил! Наистина, ако госпожица Луси биде нещастна в недоброжелателите, които я нападат, е поне щастлива в приятелите, които я обичат. Един, двама, трима, всички отварят вените си за нея, на това отгоре и един старец. О, да, зная, приятелю Джон, не съм сляп! Обичам всички ви още повече заради това! Сега вървете.
В салона срещнах Куинси Морис с телеграма за Артър, в която съобщаваше, че г-жа Уестънра е мъртва, че Луси също е болна, но сега се подобрява и че Ван Хелзинг и аз сме с нея. Казах му къде отивам и той ме накара да побързам, но тъкмо когато тръгвах, ме попита:
— Джак, когато се върнеш, може ли да разменя две думи с теб насаме?
Кимнах му в отговор и излязох. Не срещнах никакви трудности при вписването и се уговорих с местното погребално бюро да дойдат този следобед за мерките на ковчега и да направим приготовленията.
Когато се върнах, Куинси ме очакваше. Казах му, че ще му обърна внимание веднага щом се осведомя за Луси, и отидох горе до стаята ѝ. Тя все още спеше и професорът като че ли не беше помръдвал от стола до леглото ѝ. Той постави пръст пред устни и разбрах, че очакваше да се събуди не след дълго, и се боеше да не превари природата, затова отидох долу при Куинси и го заведох в стаята за закуска, където щорите не бяха спуснати и която беше малко по-приятна или по-скоро не толкова потискаща, колкото останалите. Като останахме сами, той ми каза:
— Джак Сюърд, не искам да се бутам някъде, където не’ам право да бъда, но това не е обикновен случай. Знаеш, че обичах това момиче и исках да се оженя за него, и макар че всичко е минало-свършено, не мо’а спра въпреки т’ва да чувствам притеснение за нея. Какво ней наред? Холандецът — той си е добро старо приятелче, разбирам го — каза, че този път идвате заедно в стаята, че трябва да направите ново кръвопреливане и че двамата сте изчерпани. Сега знам, че вие, медиците, говорите in camera289, и човек не бива да очаква да разбере за какво се съветвате насаме. Но това не е нещо обикновено и каквото и да е, аз изпълних своя дял. Не е ли така?