— Го’под да ва благослови, сър, не’а ме е грижа какво са ми казали в ена въшли’а лудница. Съжалявам ва с началството, за дето са нала’а да живеете под един покрив с див звяр като този.
След това попита сравнително вежливо за пътя, аз му казах къде са портите на необитаемата къща и той си тръгна, споходен от заплахите, проклятията и ругатните на нашия човек. Слязох долу, за да видя дали ще открия някаква причина за този гняв, тъй като обичайно има добро поведение и с изключение на буйните му пристъпи нищо подобно не се беше случвало. За мое удивление го заварих съвсем спокоен и дори сърдечен. Опитах се да го предразположа към разговор за инцидента, но той любезно заразпитва какво имам предвид, и ме накара да повярвам, че напълно е забравил случката. Съжалявам, че трябва да го напиша, но това беше само още един пример за коварността му, понеже след половин час отново получих известие. Този път беше избягал през прозореца на стаята си и тичаше надолу по алеята в двора. Извиках на санитарите да ме последват и побягнах след него, понеже се уплаших, че е намислил някоя беля. Страхът ми се оправда, когато видях същата каруца, която беше отминала по-рано, да идва надолу по пътя с няколко огромни дървени сандъка върху нея. Мъжете бършеха челата си и лицата им бяха зачервени като след тежка работа. Преди да го достигна, пациентът се нахвърли отгоре им, събори единия от каруцата и започна да блъска главата му в земята. Убеден съм, че ако не го бях хванал в същия миг, щеше да убие човека намясто. Другият скочи долу и го удари по темето с дебелата дръжка на тежкия си камшик. Замахът му беше безпощаден, но пациентът сякаш не го усети, а вместо това сграбчи и него. Сборичка се с всички нас, размяташе ни на всички страни, сякаш бяхме малки котенца. Знаете, че не съм лек, а и другите двама бяха едри мъже. Отначало мълчеше, но когато започнахме да го надвиваме, а санитарите взеха да му обличат усмирителната риза, закрещя:
— Ще ги унищожа! Не ще ме ограбят! Не ще ме убият малко по малко! Ще се бия за моя Господар и Повелител! — и други подобни несвързани бръщолевици.
Със значителна трудност те го заведоха обратно в сградата и го затвориха в изолатора. Един от санитарите — Харди, е със счупен пръст, но го наместих добре и сега се оправя.
Двамата носачи отначало гръмко заплашваха да заведат дела за обезщетение и се заклеха да излеят върху нас всички санкции на закона. В заканите им обаче се прокрадваше нотка на някакво несъзнателно оправдание за общото им поражение от един хилав луд. Казаха, че ако не били уморени от носенето и качването на тежките сандъци в каруцата, щели да се разправят набързо с него. Изтъкнаха още, че неуспехът ми се дължи на изключителната жажда, която би измъчвала поради присъщия за занаята им прахоляк и възмутителното разстояние от местоработата им до което и да е заведение за публично развлечение. Стана ми пределно ясно накъде бият и след пълна чаша грог294 или по-скоро няколко и по суверен в ръка на всеки, те отстъпиха от нападките си и се заклеха, че биха се сблъскали и с по-лош безумец по всяко време само заради удоволствието да срещнат такъв „проклет добряк“ като Вашия кореспондент. Взех имената и адресите им, в случай че ни потрябват. Те са следните: Джак Смолет от „Бъдингс Рентс“, „Кинг Джорджс Роуд“, „Грейт Уолуърт“295 и Томас Снелинг от „Питър Фарлис Роу“, „Гайд Корт“, „Бетнал Грийн“296. И двамата са наети от „Харис & синове, дружество за пратки и превоз“, „Ориндж Мастърс Ярд“, „Сохо“297.
294
Грог — питие, което се приготвя от твърд алкохол, най-често ром, и гореща вода или чай, към които се прибавя лимон. Съотношението вода към алкохол е 4:1.