ХАМПСТЕДСКИЯТ УЖАС.
ОЩЕ ЕДНО ПОСТРАДАЛО ДЕТЕ.
„К’асивата лейди.“
Току-що получихме сведения, че друго дете, изчезнало снощи, е било открито едва късно сутринта под един прещипов храст в района Хампстед Хийт откъм „Шутърс Хил“327, който вероятно е по-малко посещаем от другите му части. То има същите малки ранички на гърлото, каквито са били забелязани при другите случаи. Беше ужасно отслабнало и изглеждаше съвсем изпито. След частичното си възстановяване то също разказа обичайната история, че е било подмамено от „к’асивата лейди“.
Глава XIV
23 септември. Джонатан е по-добре след една кошмарна нощ. Така се радвам, че има работа за вършене в изобилие, защото това държи вниманието му настрани от ужасните неща и ех, щастлива съм, че сега не е смазан от отговорностите на своята нова длъжност. Знаех, че ще остане верен на себе си, и сега съм много горда да видя как моят Джонатан се издига до висините на кариерата си и върви всячески в крак със задълженията, които го затрупват. Ще отсъства цял ден чак до късно, понеже спомена, че не може да обядва у дома. Къщната ми работа е привършена, така че ще взема неговия чуждестранен дневник, ще се заключа в стаята си и ще го прочета…
24 септември. Сърце не ми стигна да пиша снощи, защото ужасяващите записки на Джонатан не ми даваха покой. Клетият! Колко ли е страдал, независимо дали е истина, или бълнувания. Чудя се дали в тях изобщо има нещо вярно. Дали е получил мозъчната треска и след това е написал всички тези страховити неща, или е имал някакво основание за тях? Предполагам, че никога няма да разбера, понеже не смея да поставя въпроса пред него… А онзи мъж, който видяхме вчера? Той сякаш беше напълно убеден за него… Горкичкият! Сигурно Погребението го е разстроило и върнало към някакви мисли, които… Той сам си вярва за всичко. Спомням си как в сватбения ни ден каза: „Освен ако някой мой свещен дълг ме върне обратно към онези горчиви часове, били те насън или наяве, на свяст или пък на лудост“. Сякаш през всичко това преминава някаква нишка на последователност… Този страховит граф се е запътил към Лондон… Ако това е така, и той е пристигнал в града сред милионните тълпи… Това може да бъде свещен дълг и ако часът удари, не бива да отстъпваме… Ще бъда подготвена. Взимам пишещата си машина още в тази минута и започвам да преписвам. Така при необходимост ще могат да го прочетат и други. Наложи ли се това, тогава може би ако съм била предвидлива, бедният Джонатан няма да бъде смущаван, защото бих могла да говоря вместо него и никога да не позволявам изобщо да се безпокои и тревожи. Ако той някога се отърси напълно от напрежението, може би ще поиска да ми разкаже всичко, а на мен би ми се отдала възможността да му задавам въпроси, да разбера още и видя как мога да го утеша.
24 септември.
(Поверително)
Уважаема мадам,
Моля да извините писмото ми за това, че съм тъй далечен приятел, както и че аз Ви изпратих печалните новини за смъртта на госпожица Луси Уестънра. По свое снизхождение лорд Годълминг ме упълномощи да чета нейните писма и книжа, понеже съм дълбоко загрижен за определени въпроси от жизнена важност. Сред тях намерих някои от Вас, които показват какви скъпи приятелки сте били и как сте я обичали. О, мадам Мина, заради тази любов ви умолявам — помогнете ми. Моля за доброто на другите — да поправя голяма грешка и да предотвратя много и ужасни беди — това може би е по-важно, отколкото бихте могли да си представите. Възможно ли е да Ви видя? Имайте ми доверие. Аз съм приятел на д-р Джон Сюърд и лорд Годълминг (това бе Артър на госпожица Луси). Трябва да го пазя в тайна засега от всички. Необходимо е да пътувам до Ексетър и да се срещнем веднага, ако ми съобщите, че ще имам удоволствието да Ви видя, а също къде и кога. Смирено Ви моля да ме извините, мадам. Прочетох писмата Ви до бедната Луси и зная колко сте мила и как страда Вашият съпруг, затова ви умолявам, ако е възможно, да не го осведомявате ни най-малко, за да не му навреди. Отново моля да простите и да ме извините.