Дракула

Когато зрението ми привикна, кочияшът се качваше във файтона, а вълците бяха изчезнали. Бе толкова необичайно и загадъчно, че ме завладя неописуем страх и не смеех да помръдна или проговоря. Като че ли препускаме в безвремие, вече почти в пълен мрак, защото гъстите облаци скриваха луната. Изкачвахме се, понякога се спускахме за кратко, но после продължавахме все нагоре. Внезапно осъзнах, че кочияшът дърпа юздите на конете във вътрешния двор на огромен порутен замък, от чиито високи черни прозорци не проблясваше нито лъч и чиито изпочупени зъбери образуваха нащърбена линия върху озареното от луната небе42.

Глава II

Дневникът на Джонатан Харкър — продължение

5 май. Трябва да съм заспал, иначе със сигурност бих забелязал, че пристигаме на толкова забележително място. В тъмното вътрешният двор имаше доста просторен вид и тъй като няколко мрачни пътеки водеха от него през високи заоблени сводове, вероятно изглеждаше по-голям, отколкото е всъщност. Още не съм го виждал денем.

Когато файтонът спря, кочияшът скочи от него и протегна ръка, за да ми помогне да сляза. Отново нямаше как да пренебрегна изключителната му сила. Ръката му беше като стоманено менгеме, с което можеше да смаже моята, стига да пожелае. След това взе багажа ми и го остави до мен, недалеч от огромна врата, стара и обкована с големи железни гвоздеи, под изпъкнала арка от масивен камък. Дори в сумрака виждах, че сводът е богато резбован с украса, силно повредена от времето и стихиите. Докато стоях там, кочияшът се качи отново на капрата и тръсна юздите. Конете потеглиха напред и всички изчезнаха в един от тъмните засводени входове.

Не знаех какво да направя, затова просто стоях мълчаливо. Нямаше нито звънец, нито чукало, а гласът ми едва ли можеше да се чуе през тези смръщени стени и мрачни прозорци. Сякаш чакането продължи безкрайно, а в ума ми нахлуха колебания и тревоги. Къде ли бях попаднал и сред какви хора? В що за зловещо приключение се бях впуснал? Нима е обичаен ден в живота на един адвокатски чиновник, изпратен да разясни покупката на лондонски имот на един чужденец? Адвокатски чиновник ли? На Мина не би ѝ харесало. Адвокат! Точно преди да напусна Лондон, получих вест, че съм издържал изпитите си и вече съм правоспособен адвокат43! Разтърках очи и се ощипах, за да се уверя, че не сънувам. Всичко ми изглеждаше като страховит кошмар. Очаквах внезапно да се събудя у дома, а зората да припълзява с мъка през прозореца, както понякога се чувствах след твърде дълъг работен ден. Ала след болката от ощипването разбрах, че очите не ме лъжат. Наистина бях буден и в Карпатите. Можех само търпеливо да зачакам утрото.

Тъкмо бях стигнал до този извод, когато дочух тежки стъпки иззад голямата врата, а през пролуките ѝ видях проблясъците на приближаваща светлина. След това се раздрънчаха вериги и изтракаха масивни резета. В ключалката шумно простърга ключ, неизползван отдавна, и огромната врата се отвори.

На прага стоеше висок възрастен мъж, гладко обръснат, но с големи бели мустаци, облечен изцяло в черно без нито петънце друг цвят по себе си. В ръка държеше старинен сребърен светилник, а пламъкът гореше, непредпазен от лампено шише, глобус или нещо подобно, поради което хвърляше трепкащи сенки, докато трепереше на течението от отворената врата. С изтънчен жест на дясната си ръка старецът ме покани да вляза и на отличен английски, макар и със странна интонация, ми рече:

— Добре дошли в дома ми! Влезте свободно и по собствена воля!

Не направи нито крачка, за да ме посрещне, а застина като статуя, сякаш приветствието му го беше вкаменило. Веднага обаче щом пристъпих през прага, той невъздържано пристъпи напред и протягайки ръка, сграбчи моята със сила, от която потрепнах. Болката не се смекчи, въпреки че дланта му бе леденостудена — повече мъртвешка, отколкото на жив човек.

— Добре дошъл в дома ми — каза той отново. — Елате свободно. Идете си със здраве и оставете малко от щастието, което носите!

Силата на ръкостискането ми напомняше толкова на кочияша, чието лице така и не видях, че за момент се поколебах дали той не е човекът, с когото разговарях сега.

42

Завършекът на тази глава и описанието на предхождащото го пътуване прилича на последния разказ в сборника Les mille et un fantomes (1849) на Александър Дюма-баща. Книгата е издадена на български под заглавието „Хиляда и един призрака“ от изд. „Агро Алфа“ през 1991 г. (с. 90-120). Описано е пътуване на чужденка през Карпатите, което съдържа подобни природни пейзажи, отново е спомената поемата „Ленора“ и в неговия край главната героиня се озовава във вътрешния двор на стар молдовски замък. Замъкът Дракула от едноименния роман също се намира в близост до Молдова. Замъкът от историята на Дюма се нарича Бранкован, а предполагаемият истински замък, който Стокър взима като вдъхновение, носи името Бран. И двата са обитавани от вампири. Друг голям френски автор — Жул Верн издава през 1893 г. романа си Le Chateau des Carpathes, преведен още същата година на български под името „Замъкът в Карпатските планини“. Д-р Елизабет Милър (в: „А Dracula Handbook“, Xlibris, 2005, p. 78) счита, че от този роман Стокър е почерпил първоначалната си идея. Тя обаче сама си противоречи, като признава на същото място, че авторът на „Дракула“ започва работата си през 1890 г., т.е. три години преди Верн, но пък 41 след Дюма, от когото вероятно и двамата са били повлияни.

43

Адвокат — авторът използва думите solicitor’s clerk и solicitor, които нямат точен еквивалент в българската правна система, поради което тук са преведени като „адвокатски чиновник“ и „адвокат“. В Англия лицата с адвокатска професия са две групи — solicitor и barrister, като първите имат право да се явяват само пред съд от по-нисша инстанция и да дават консултации, поради което имат пряк контакт с клиентите, а вторите могат да пледират пред всички съдилища, но нямат директна връзка с клиента, а вместо това с неговия solicitor. Solicitor’s clerk имат ролята на помощници на solicitor, под чиито надзор работят. Те се занимават напр. с документацията в кантората. С течение на времето тези чиновници набират опит и след преминаване на курс и успешно полагане на изпит могат сами да станат solicitor. Всъщност тази процедура е чест начин за една кантора да си създаде обещаващи кадри.