Тук съзрях възможност да го попитам за Джонатан и затова казах:
— Той почти се възстанови, но беше силно покрусен от смъртта на г-н Хокинс.
— О, да, знам, знам — прекъсна ме той. — Прочетох последните ви две писма.
— Предполагам, че това го разстрои — продължих аз, — понеже, когато този четвъртък бяхме за последно в Лондон, той преживя силно вълнение.
— Вълнение, и то след едва преминала мозъчна треска! Това не беше добре. Какво беше това вълнение?
— Той помисли, че е видял някого, който му напомни нещо ужасяващо, нещо, което е довело до неговата болест.
Тук сякаш всичко ми се струпа наведнъж: съжалението към Джонатан, ужасът, който е преживял, цялата страховита тайнственост на неговия дневник и уплахата, която ме изпълва, откакто го прочетох. Всичко дойде накуп. Предполагам, че съм била истерична, защото се хвърлих на колене, вдигнах ръце към него и го умолявах да върне здравето на съпруга ми. Той хвана ръцете ми, изправи ме, настани ме на канапето и седна до мен. Докато държеше дланта ми в своята, каза с тъй безкрайна нежност:
— Животът ми е пустош, самотен и така изпълнен с работа, че не съм имал много време за приятелства, но откакто бях повикан тук от моя доверен Джон Сюърд, се запознах с толкова много добри хора и такова благородство, че изпитвам повече от всякога — и това се задълбочи с напредването на възрастта ми — самотата в живота ми. Затова ми повярвайте, че дойдох тук, изпълнен с уважение към вас, и вие ме обнадеждихте — с надежда не за това, което диря, а че все още има останали честни жени, които да даряват живота с щастие, честни жени, чиито житейски път и искреност могат да дадат добър урок на децата, които ще се родят. Изпитвам радост, радост, че мога тук да ви бъда от някаква полза, защото, ако съпругът ви преживява страдания, те са в рамките на моята наука и опит. Мога да ви обещая, че с радост ще сторя всичко за него, което мога — всичко, за да изпълня живота му със сила и мъжество, а вашия — с щастие. Сега трябва да хапнете. Прекалено сте развълнувана и вероятно прекалено разтревожена. Съпруг Джонатан не би харесал да ви види толкова бледа, а каквото той не харесва там, където обича, не е за негово добро. Значи, заради него трябва да се храните и усмихвате. Вие ми казахте всичко за Луси и сега няма да говорим за нея, за да не ни натъжава. Тази вечер ще остана в Ексетър, защото искам да помисля добре над това, което ми споделихте, и когато вече съм разсъдил, ще ви задам въпроси, ако позволите. А после освен това ще ми разкажете за тревогите на съпруга Джонатан, доколкото можете, но не още. Сега трябва да се храните, по-късно ще ми обясните всичко.
Следобед, когато се върнахме в гостната, той ми каза:
— А сега ми кажете всичко за него.
Когато се наложи да говоря с този изключително учен човек, се уплаших, че ще ме помисли за мекушава глупачка, а Джонатан за госпожичка — онзи дневник е толкова странен — и се поколебах да започна. Ала той беше мил, любезен и вече обеща да помогне. Вярвах му и затова казах:
— Д-р Ван Хелзинг, това, което имам да ви разкажа, е толкова невероятно, че не бива да се присмивате на мен или съпруга ми. От вчера съм изпаднала в някакво трескаво съмнение. Трябва да сте снизходителен към мен и да не ме вземете за глупава, задето почти съм повярвала на нещо толкова необичайно.
Той ме насърчи както с поведението си, така и с думи.
— О, скъпа моя, ако само знаехте колко странен е случаят, заради който съм тук, вие щяхте да сте тази, която да се смее. Научил съм се да не мисля прибързано за убежденията на който и да е без значение колко нетипични могат да са. Опитах се да остана отворен за новото и не обикновените неща в живота ще променят това, а странните неща, необичайните неща, нещата, които биха те накарали да се колебаеш дали си безумец, или с всичкия си.
— Благодаря ви, благодаря ви хиляди пъти! Свалихте тежестта от сърцето ми. Ако позволите, ще ви дам да прочетете една книга. Тя е дълга, но аз съм я напечатала на пишещата машина. Ще ви разкаже за моите тревоги и тези на Джонатан. Това е препис от неговия дневник, който е водил в чужбина, за всичко случило се. Не смея да кажа нищо за него. Вие ще го прочетете и сам ще отсъдите. След това, когато ви видя, може би ще бъдете така любезен да ми споделите какво мислите.