— Обещавам — каза той, като му подадох листовете. — Сутринта, възможно най-скоро, ще дойда да видя вас и вашия съпруг, ако позволите.
— Джонатан ще бъде тук в единадесет и половина и в този случай, за да го видите тогава, ще трябва да дойдете за обяд. Можете да хванете бързия влак от 3:34, който ще ви заведе до „Падингтън“331 преди осем.
Той беше изненадан защо зная това наизуст, но нямаше как да е наясно, че съм проучила всички влакове към и от Ексетър, за да съм от полза на Джонатан, в случай че бърза.
Така той взе листовете и си отиде, а аз седнах и се замислих… за какво — не зная.
25 септември, 6 часа.
Уважаема мадам Мина,
Прочетох този толкова удивителен дневник на съпруга Ви. Може да спите, без да се съмнявате. Макар да е странен и ужасяващ, той е истина! Залагам живота си. Може да е по-лош за другите, но за Вас и него няма страшно. Той е възхитителен младеж и нека Ви кажа от житейски опит, че някой, който би постъпил като него — да слезе надолу по стената и до онази стая — ах, и да отиде за втори път — не е мъж, който ще остане покосен завинаги от някаква уплаха. Разсъдъкът и душата му са съвсем в ред. Кълна се в това преди дори да съм го видял, така че си отдъхнете. Ще трябва да го разпитвам много за други неща. Благословен съм, че днес дойдох да ви видя, понеже научавам наведнъж толкова много, че отново съм заслепен… заслепен повече от всякога и трябва да помисля.
25 септември, 6:30 следобед.
Уважаеми д-р Ван Хелзинг,
Хиляди благодарности за любезното ви писмо, което свали голяма тежест от сърцето ми. Но все пак, ако е вярно, що за чудовищни неща има по света и колко ужасно би било, ако този човек, този демон, е наистина в Лондон! Страхувам се дори да си го помисля. В този момент, докато пиша, получих телеграма от Джонатан, с която ми съобщава, че в 6:25 довечера тръгва от Лаунстън332 и ще бъде тук към 10:18, затова довечера няма да се притеснявам. По тази причина ще бъдете ли така любезен, вместо да обядвате с нас, да дойдете на закуска в осем часа, ако това не е прекалено рано за вас? Може да си заминете, ако бързате, с влака от 10:30, който ще Ви заведе до Падингтън в 2:35. Не отговаряйте на това, тъй като ще приема, че ако не ме известите, ще дойдете на закуска.
26 септември. Бях решил никога отново да не пиша в този дневник, но времето за това настъпи. Когато се прибрах снощи, Мина беше приготвила вечерята и след като привършихме с нея, тя ми каза за посещението на Ван Хелзинг, че му е дала преписите на двата дневника и колко е била притеснена за мен. Показа ми, че според писмото на доктора всичко, което съм написал, е истина. Това сякаш направи от мен нов човек. Именно съмнението дали всичко се е случило, ме беше съкрушило. Чувствах се лишен от мъжество, останал в тъмнината и изпълнен с подозрения. Но сега, когато зная, не се страхувам дори от графа. Тогава въпреки всичко той е успял в намеренията си да отиде в Лондон и значи съм видял него. Той се е подмладил, но как? Ван Хелзинг е този, който ще свали маската му и ще го залови, ако е такъв, какъвто Мина твърди. Останахме до късно и обсъдихме всичко. Мина се облича, а аз ще позвъня в хотела след няколко минути и ще го доведа…
Мисля, че беше изненадан да ме види. Когато влязох в стаята му и се представих, той ме хвана за раменете, обърна ме с лице към светлината и след като ме разгледа внимателно и зорко, каза:
— Но мадам Мина ми каза, че сте болен, че сте преживели силна уплаха.
Беше толкова забавно да чуя как този любезен възрастен човек с изсечени черти нарича жена ми „мадам Мина“. Усмихнах се и казах:
— Бях болен, преживях силна уплаха, но вие вече ме излекувахте.
— Но как?
— Чрез снощното си писмо до Мина. Бях се усъмнил, а всичко сякаш тънеше в нереалност и не знаех на какво да вярвам, дори на онова, което потвърждаваше собствените ми сетива. Като не знаех на какво да вярвам, не знаех и как да постъпя. Затова можех само да продължа напред с работата, в чийто коловоз досега се движеше животът ми. Коловозът отказа да ме допусне и аз изгубих доверие в себе си. Докторе, не знаете какво е да се съмняваш във всичко, дори в самия себе си. Не, не знаете, не бихте могли с вежди като вашите.
332
Лаунстън — малък английски град, разположен на границата между графства Корнуол и Девън (в което се намира Ексетър).