— И какво смятате за това?
— Просто че има някаква обща причина. Каквото и да е наранило нея, е наранило и тях.
Отговорът му ми остана съвсем непонятен:
— Това е косвено вярно, но не и пряко.
— Какво имате предвид, професоре? — попитах.
Бях склонен да приема сериозността му с безразличие — понеже в края на краищата четири дни почивка и свобода от изгарящата мъчителна тревога помагат да ти възвърнат настроението, но щом видях лицето му, се въздържах. Никога, дори в най-голямото ни отчаяние за бедната Луси, той не беше имал по-строг вид.
— Кажете ми! — казах аз. — Не мога да отгатна нищо вероятно. Не зная какво да мисля и нямам факти, върху които да изградя предположение.
— Да не искате да ми кажете, приятелю Джон, че нямате никакво подозрение относно това, от което бедната Луси почина, дори след всички загатвания, оставени от събитията, а също и от мен?
— От голяма загуба или разпад на кръвта, последвани от нервно изтощение.
— А как кръвта се изгуби или разпадна?
Поклатих глава. Той пристъпи напред, седна до мен и подхвана:
— Вие сте умен човек, приятелю Джон. Разсъждавате добре и умът ви сече, но сте прекалено предубеден. Не оставяте очите ви да виждат, нито ушите ви да чуват333, а на това, което е извън вашия всекидневен живот, не отдавате значение. Не мислите ли, че има неща, които не можете да разберете, но все пак съществуват, че някои хора виждат това, което другите не могат? Та има факти, стари и нови, които убягват от вниманието на хората и техните очи, защото те знаят — или мислят, че знаят — някои неща, които други са им казали. Ех, недостатъкът на нашата наука е, че иска да обясни всичко и ако не го направи, тогава твърди, че няма нищо за обяснение. Но въпреки това всеки ден виждаме около нас появата на нови възприятия, които се смятат за нови и които са си старите, претендиращи да бъдат млади334 — подобно на изтънчените дами в операта. Вече предполагам, че не вярвате в телесно пренасяне335. Не? Нито в материализация336. Не? Нито в астрални тела337. Не? Нито в четене на мисли. Не? Нито в хипноза…
— Да — казах аз, — Шарко338 я е доказал доста добре.
Той се усмихна и продължи:
— Тогава вие сте удовлетворен, що се отнася до това. Да? И разбира се, тогава сте наясно как тя действа и можете да проследите идеята на великия Шарко — уви, той вече не е между нас! — в самата душа на пациента под негово въздействие. Не? Тогава, приятелю Джон, ще трябва да приема, че вие просто се съгласявате с обстоятелство и сте задоволен, като оставите от начало до край да биде празно. Не? Тогава ми обяснете — понеже разумът е мой учител — как така допускате хипнозата, а отхвърляте четенето на мисли. Нека ви кажа, приятелю, че днес има неща, създадени в науката за електричеството, които щяха бъдат отнесени към нечестивото от хората, които сами са открили електричеството — които пък щяха не особено по-рано да бъдат изгорени като магьосници. Винаги има неизвестности в живота. Защо се случи така, че Матусал339 живя деветстотин години, Старият Пар340 — сто шестдесет и девет, а въпреки това бедната Луси, с кръвта на четирима мъже в клетите си вени, не можа да живее дори ден? Защото, ако беше живяла още един ден, ние можехме да я спасим. Познавате ли всички неизвестности на живота и смъртта? Познавате ли из основи сравнителната анатомия и може ли да каже по каква причина чертите на зверовете са в някои хора, а не в други? Можете ли да ми кажете защо, докато другите паяци умират малки и скоро, онзи огромен паяк живя векове в камбанарията на старата испанска църква и растеше, растеше и накрая на спускане можеше да изпие маслото във всички кандила?341 Можете ли да ми кажете защо в Пампа, ех — и другаде — има прилепи, които идват нощес, отварят вените на добитък и коне и ги пресушават? Как на някои острови в Западните морета има прилепи, които висят на дърветата по цял ден и тези, които са ги виждали, ги описват като гигантски плодове или шушулки и че когато моряците спят на палубата, защото, като е горещо, прелитат върху тях и после… и после на сутринта са открити мъртви мъже, бледи, също каквато беше госпожица Луси?
— Мили Боже, професоре! — казах, като подскочих. — Да не искате да ми кажете, че Луси е била ухапана от такъв прилеп, че през деветнадесети век тук, в Лондон, има нещо подобно?
Той махна с ръка за тишина и продължи:
— Можете ли да ми обясните защо костенурката живее по-дълго от поколения човеци, защо слонът все ходи по земята, докато не надживее цели династии, и защо папагалът никога не умира, ако не е пострадал от котка, куче или друга неприятност? Можете ли да ми кажете защо хората навсякъде и през всички епохи вярват, че има неколцина, които живеят винаги, ако им биде дадена възможност, че има мъже и жени, които не могат да умрат? Всички знаем — защото науката поддържа този факт, — че е имало жабчета, затворени в камък за хиляди години, запечатани в толкова малка пролука, че побира само него от зората на времето342. Можете ли да ми обясните как индийският факир може да направи така, че да умре, да бъде погребан, гробът му — запечатан и засят с пшеница, а тя да бъде пожъната, отрязана, засята и отрязана отново и после идват мъже и свалят непокътнатия печат, а там лежи индийският факир не мъртъв, но напротив — става и тръгва сред тях както преди?343
333
„(…) ушите ви да чуват (…)“ — препратка към библейската притча за сеяча и зърната от по-горе. След като привършва разказа си, Исус е запитан от учениците си защо говори на хората с притчи, а не направо. Той отговаря по следния начин: понеже те гледат, а не виждат, и слушат, а не чуват, нито разбират и над тях се сбъдва пророчеството на Исая, което казва: „с уши ще чуете, и няма да разберете; с очи ще гледате, и няма да видите; защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши тежко слушат, и затворили са очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря“ (Мат. 13:13-15). Същото се случва в този разговор между Ван Хелзинг и д-р Сюърд.
334
„(…) са си старите, претендиращи да бъдат млади (…)“ — тези слова ни разкриват една важна идея в книгата. По-горе, в края на 15 май, Джонатан разсъждава за могъществото на старите векове, което новите не могат лесно да преборят. Тук Ван Хелзинг споменава старите предразсъдъци, които се преструват на млади. Сам Дракула е едно такова възприятие, което се е подмладило. „Дракула“ е роман за края на предразсъдъците, които правят последно усилие да съществуват, преди да бъдат унищожени от съвремието. Един грандиозен бенефис на романтиката от предишните епохи.
336
Материализация — термин от спиритуализма, който в края на XIX в. е бил особено популярно занимание. Така се нарича процесът, при който духът на починалия човек, викан от спиритуалистите, се появи пред тях от нищото.
337
Астрални тела — според някои окултни схващания в състояние на осъзнат сън или друг транс човек влиза в някое от своите астрални тела, които се намират в друга реалност — астралната равнина.
338
Проф. Жан-Мартен Шарко (1825-1893) — именит френски невролог, учител на Зигмунд Фройд, който изследва хистерията. Той пръв въвежда използването на хипнозата за научни цели, която до този момент е била заклеймявана като мистицизъм. Стокър го е срещнал веднъж на представление в театъра на Хенри Ървинг.
339
Матусал — библейски персонаж, пряк наследник на Адам и дядо на Ной, който според Библията е живял деветстотин шестдесет и девет години (Битие 5:22,25-27).
340
Старият Пар — прозвище за Томас Пар (1483-1635) — англичанин, който според тогавашното схващане е преживял 152 г. Това го превръща в легенда и води почти до народната му канонизация още приживе. Предполага се, че действително е имало грешка в регистрите, и така е била взета предвид рождената дата на сър Томас Пар (1483-1517) — английски рицар и негов съименник, роден по-рано.
341
„(…) огромен паяк (…) да изпие маслото във всички кандила.“ — история, излязла в английските списания някъде през есента на 1821 г.: „КРАЛЯТ НА ПАЯЦИТЕ: (…) Смаяният клисар на църквата «Св. Юстас» в Париж, който често откривал, че едно определено кандило угасвало твърде рано, а маслото било свършило, останал буден няколко нощи, за да намери причината. След дълго време той разкрил, че един паяк с изненадващи размери се спускал по въженцето, за да изпие маслото. Дори по-необикновено явление от същия вид се състояло през 1751 г. в Миланската катедрала. Там бил наблюдаван огромен паяк, който се хранил с маслото в кандилата. (…) Този паяк, тежащ четири паунда, бил изпратен на австрийския император и занесен в Имперския музей.“ (
342
„(…) жабчета, затворени в камък.“ — природен феномен, при който от счупен камък излиза жива жаба. Предполага се, че тя е била затворена там за хиляди години. Днес науката отхвърля това като абсурд.
343
„(…) индийският факир (…) тръгва сред тях?“ — странстващ индийски аскет и мъдрец, който е способен на различни действия, считани за свръхчовешки. На 22 август 1880 г. във в.