— Напълно. Мъжът е инспектор в някаква газова компания. Малко е груб, но е привързан (по своему) към жена си. Искам да кажа, че може в неделя да се излежава цяла сутрин и да я оставя да върши домакинската работа, но пръска всичките си спестявания, за да й купува красиви шапки, кожени палта и какво ли не още. Женени са едва от шест месеца. Викаха ме да я прегледам през пролетта, когато я беше хванал грипът и той не беше на себе си от притеснение. Трябва да призная, че тя е много приятна жена, италианка по произход. Струва ми се, че са се запознали в някакъв ресторант в Сохо. Разкошни тъмни коси и очи, фигура на Венера, чудесен силует, хубава кожа — въобще всичко си има. Навярно е била примамка за клиентите в онзи ресторант, докато е работела там. Много весела. Един ден тук се появи някакъв неин стар обожател, един съмнителен дребен италианец с нож, енергичен като маймуна. Можеше да се получи неприятно положение, но се случих наблизо, а и мъжът й си дойде. В този квартал все стават побоища. Разбира се, отваря ми се работа, но на човек му омръзва да превързва пукнати глави и разранени вратове. Все пак какво да прави момичето — привлекателно е, макар че според мен не е особено резервирано. Но си мисля, че обича искрено Бръдъртън — така се казва мъжът.
Уимзи кимна разсеяно.
— Животът тук е навярно малко еднообразен — каза той.
— От професионална гледна точка — да. Раждания, пиянства, побои над съпругите са нещо обичайно. И всички традиционни болести, разбира се. Точно в момента преживявам благодарение на диарията при бебетата — нещо съвсем естествено в това горещо време. С идването на зимата започват грипът и бронхитите. Може случайно да дойде някой с пневмония. Болки в краката, разбира се, и разширени вени. Господи! — извика с раздразнение докторът. — Да можех само да се махна оттук и да си правя опитите!
— Ех, къде е ексцентричният стар милионер със загадъчното заболяване, който винаги присъствува в романите? Светкавична диагноза — чудотворно избавление: „Бог да ви благослови, докторе, ето ви пет хиляди лири“ — „Харли Стрийт“3…
— Такива хора не живеят в Блумсбъри — отговори докторът.
— Сигурно е много интересно да поставяш диагнози — каза замислено Питър. — Как го правите? Искам да кажа, има ли постоянна група симптоми за всяка болест, както например обявяването на спатия, за да покажете на партньора си, че не бива да играе коз. Не казвате просто: „На тоя му е излязла пъпка на носа, следователно има стеатоза на сърцето.“
— Не, мисля, че не правим така — отвърна сухо лекарят.
— Или е по-скоро като да търсиш ключ към дадено престъпление? Виждате нещо — стая или, да речем, тяло, пострадали поради някаква причина; има цял куп признаци, че нещо не е както трябва и е нужно просто да отделиш тези, които обясняват цялата история.
— По-скоро е така — каза доктор Хартман. — Някои симптоми са важни сами по себе си — като състоянието на венците при скорбута, да речем, други заедно с …
Той млъкна и двамата скочиха на крака, защото от апартамента пад тях се разнесе пронизителен писък, после нещо тупна тежко на пода. Мъжки глас извика сърцераздирателно, чуха се стъпките на човек, който тича бясно напред-назад, после, докато докторът и гостът му стояха, вцепенени от ужас, се появи и самият човек, залитайки по стълбите от бързане, и вече заудря по вратата на Хартман.
— Помощ, помощ! Пуснете ме да вляза! Жена ми! Той я уби!
Изтичаха бързо до вратата и го пуснаха вътре. Той беше едър рус мъж без сако и по чорапи. Косата му беше настръхнала, лицето му изразяваше страдание и объркване.
— Тя е мъртва… Мъртва. Той й беше любовник — простена той. — Елате да видите… Отнесете я … Докторе! Загубих жена си! Моята Мадалена! — Той замълча за миг, погледна като обезумял, после каза дрезгаво: — Някой е бил вътре … Влязъл е някак си … Тя е прободена … Убита … Ще го дам под съд, докторе. Елате бързо… Тя ми готвеше пиле за обяд … Ох …
Той нададе силен истеричен вик, който премина в хълцане и смях. Докторът го хвана грубо за ръката и го раздруса.
— Стегнете се, мистър Бръдъртън! — каза остро той. — Може да е само ранена. Отдръпнете се!
— Само ранена? — извика мъжът и се строполи тежко върху близкия стол. — Не, не… Тя е мъртва… Малката ми Мадалена… О, боже мой …
Доктор Хартман грабна от кабинета бинтове и някакви хирургически инструменти и изтича горе, следван по петите от лорд Питър. Бънтър остана още малко, за да усмири със студена вода истеричния пристъп. След това отиде до прозореца на трапезарията и се провикна.