— Е, какво има? — обади се глас от улицата.
— Ще бъдете ли така добър за влезете за минутка, господин офицер? Извършено е убийство.
Когато Бръдъртън и Бънтър се качиха горе заедно с полицая, те завариха доктор Хартман и лорд Питър в малката кухничка. Докторът бе коленичил край тялото на жената. При влизането им той вдигна поглед и поклати глава.
— Мигновена смърт — каза той. — Право в сърцето. Бедното дете! Не е страдало изобщо. О, господин полицай, добре че сте тук. Изглежда, било е извършено убийство, макар че убиецът е избягал. Навярно мистър Бръдъртън ще може да ни помогне. Той е бил в апартамента по това време.
Мъжът се бе отпуснал върху един стол и гледаше тялото с втренчен поглед и безизразно лице. Полицаят извади бележник.
— И така, сър — каза той, — да не губим време. Колкото по-скоро се заловим за работа, толкова по-голям е шансът да хванем нашия човек. Значи бяхте тук по това време, а?
Бръдъртън го погледна за миг втренчено, после с голямо усилие отвърна по-стегнато:
— Бях във всекидневната, пушех и си четях вестника. Моята… Тя … приготвяше тук обяда. Чух, че изкрещя, втурнах се и я намерих да лежи на пода. Не успя да каже нищо. Когато разбрах, че е мъртва, спуснах се към прозореца и видях убиеца да се отдалечава пълзешком по онзи стъклен покрив. Извиках след него, но той се скри от погледа ми. После изтичах долу …
— Един момент — каза полицаят. — Ама вие, сър, не ви ли дойде наум да се опитате да го хванете?
— Първата ми мисъл беше за нея — отговори мъжът. — Помислих, че може да не е мъртва. Опитах се да я свестя.
Последните му думи бяха стенание.
— Та значи казвате, че е влязъл през прозореца — уточни полицаят.
— Моля да ме извините, господин офицер — прекъсна го лорд Питър, който, както изглежда, до този момент прехвърляше в ума си какво има в кухничката. — Мистър Бръдъртън допуска, че мъжът е излязъл през прозореца. По-добре да бъдем точни.
— Все е същото — намеси се докторът. — Това е единственият начин, по който е могъл да влезе. Тези апартаменти са всичките едни и същи. Вратата от стълбището води към всекидневната, а там е бил мистър Бръдъртън, така че убиецът не може да е дошъл от тази посока.
— Не е минал и през прозореца на спалнята — добави лорд Питър, — иначе щяхме да го видим. Бяхме в стаята на долния етаж, Освен, разбира се, ако се е спуснал от покрива. Вратата между спалнята и всекидневната беше ли отворена? — обърна се той неочаквано към Бръдъртън.
Мъжът се поколеба за миг.
— Да — каза накрая той. — Да, отворена беше, сигурен съм.
— Щяхте ли да го видите, ако е влязъл през прозореца на спалнята?
— Няма как да не го видя.
— Хайде, хайде, сър — намеси се полицаят с известно раздразнение. — По-добре оставете аз да задавам въпросите. Близо до ума е, че тоя приятел няма да мине през прозореца на спалнята, че да се вижда от улицата.
— Браво, че се сетихте за това. Разбира се, че не може да е влязъл оттам. Въобще не се сетих. Значи трябва да е било от този прозорец, както вие казвате.
— Нещо повече, ето и отпечатъците му по перваза на прозореца — извика полицаят тържествуващо, като посочи няколко неясни следи по слоя лондонски сажди. — Точно така. Спуснал се е по водосточната тръба върху стъкления покрив — какъв е този покрив?
— На моята лаборатория — отговори докторът. — Господи, като си помисли човек, че докато мие сме обядвали, този подъл убиец …
— Така е, сър. Е, в съда ще го притиснат до стената. Ще го видите там, не се безпокойте. Не се притеснявайте, ще го хванем, сър. Ей сега ще тръгна да го търся. Слушайте, сър — обърна се полицаят към Бръдъртън, — нямате ли представа как изглежда тоя тип?
Бръдъртън го погледна като обезумял и докторът се намеси.
— Мисля, че трябва да го знаете, господин полицай — каза той, — преди около два месеца над тази жена бе извършен… е, не точно опит за убийство, но лесно можеше да се стигне до нещо такова — от един мъж на име Маринчети, сервитьор, италианец … с нож.
— Аха! — Полицаят нетърпеливо наплюнчи молива. — Познавате ли туй лице, дето стана дума за него? — попита той Бръдъртън.
— Той е убиецът! — извика Бръдъртън с насъбрана ярост. — Влачеше се след жена ми… Проклет да бъде дано! Господи, да бях го видял мъртъв до нея!
— Имате право, сър — каза полицаят и се обърна към доктора: — У вас ли е оръжието, с което е извършено убийството?
— Не — отговори Хартман. — Когато дойдох, в тялото нямаше нищо.
— Вие ли го извадихте? — продължи полицаят, този път към Бръдъртън.