— И тази причина може да се изтъкне, както и всяка друга, когато не можеш да обясниш основанията си — отвърна Уимзи. — Но съветът ми е, не го оставяйте сам нито за миг.
— Но защо? Много често при скръб като тази присъствието на други хора дразни. Той ме помоли да го оставя сам.
— Тогава, за бога, върнете се при него!
— Лорд Питър, мисля, че аз съм този, който знае кое е най-доброто за моя пациент — заяви докторът.
— Докторе, не става въпрос за вашия пациент. Извършено е престъпление …
— Но няма нищо неясно.
— Има куп неясни неща. Например кога за последен път е идвал тук чистачът, който мие прозорците.
— Чистачът?!
— Кой би могъл да разгадае тъмната личност на чистача? — продължи лорд Питър, без да се задълбочава, докато пълнеше лулата си. — Стоиш си кротко в банята, повече или по-малко така както те е създала природата, когато някаква досадна глава се появява на прозореца като духа на Хамилтън Тай4 и дрезгав глас, носещ се между небето и земята, казва: „Добро утро, сър.“ Къде ли ходят чистачите на стъкла, когато не са на работа? Дали не спят зимен сън като пчелички. Дали не …
— Лорд Питър, май наистина преминавате границата.
— Съжалявам, ако го приемате така — отговори Питър, — но аз наистина искам да си изясня нещата около човека, който мие прозорците. Вижте колко чисти са тези стъкла.
— Вчера идва, ако държите да знаете — каза доктор Хартман доста хладно.
— Сигурен ли сте?
— Той изми и моите, и другите.
— Така и предполагах — каза лорд Питър. — Както се пее в песента:
„Така и предполагах, той беше малък… чистач на прозорци.“ При това положение е съвсем наложително Бръдъртън да не бъде оставян нито за миг сам. Бънтър! Къде, по дяволите, се запиля този човек?
Вратата към спалнята се отвори.
— Милорд? — Бънтър се появи така дискретно, както дискретно се бе измъкнал, за да държи дискретно под око Бръдъртън.
— Добре — каза Уимзи. — Стойте там. — Привидната му апатичност бе изчезнала и той гледаше лекаря така, както преди четири години би гледал някое недисциплинирано дребно офицерче. — Доктор Хартман, тук има нещо, което не е в ред. Хвърлете поглед назад. Говорехме за болестните признаци. Тогава се разнесе писъкът. След това се чу шумът от тичащите стъпки. В каква посока тичаха?
— Наистина не знам.
— Така ли? Обаче това е показателен признак, докторе. Подсъзнателно тези стъпки ме притесняваха през цялото време. Сега вече знам защо. Те изтичаха от кухнята.
— Е, какво?
— Такова! А чистачът…
— Какво чистачът?
— Можете ли да се закълнете, че тези стъпки върху перваза на прозореца не са негови?
— А човека, когото Бръдъртън е видял…
— Проверихме ли дали по покрива на лабораторията ви има негови следи?
— Ами оръжието? Уимзи, това е лудост! Някой е взел оръжието.
— Знам. Смятате ли обаче, че краищата на раната бяха достатъчно гладки, за да са от остър стилет. На мен те ми се сториха доста разкъсани.
— Уимзи, какво имате предвид?
— Тук, в този апартамент, се намира уликата и ще умра от яд, ако не се сетя за нея. Видях я, сигурен съм, че я видях. Ще ми дойде наум по-късно. Междувременно не позволявайте на Бръдъртън …
— Какво?
— Да направи това, което смята.
— Но какво е то?
— Ако можех да ви отговоря, щях да бъда в състояние да посоча и уликата. Защо не можеше да реши дали вратата на спалнята е била затворена, или не? Хубава история, но не я е изпипал както трябва. Както и да е. Вижте какво, докторе, намерете някакво оправдание, накарайте го да се съблече и ми донесете дрехите. И изпратете Бънтър при мен.
Докторът го погледна озадачено. След това кимна мълчаливо в знак на съгласие и отиде в спалнята. Лорд Питър го последва и минавайки, хвърли замислен поглед към Бръдъртън. Щом влезе във всекидневната, той седна в едно кресло, тапицирано с червено кадифе, впери поглед в една олеография с позлатена рамка и потъна в размисъл.
След малко Бънтър влезе с дрехите. Уимзи ги взе, започна да ги претърсва — доста методично, но апатично. Внезапно ги пусна на земята и се обърна към камердинера.
— А, не. Това е просто предохранителна мярка, драги ми Бънтър, но аз съм на погрешен път. Каквото и да е това, което съм видял, не беше в тази стая. Забелязал съм го в кухнята. Да, а какво е то?
— Не мога да отговоря, милорд, но и у мен се таи убеждение, че и аз, би могло да се каже, несъзнателно осъзнах нещо, ако разбирате какво искам да кажа, но все пак осъзнах, че има някакво несъответствие.
— Ура! — извика внезапно Уимзи. — Да живее подсъзнателното, нали сега все за него приказват. Мислено да си възстановим кухнята. Излязох оттам, защото усетих, че умът ми се размътва. Така. Започваме от вратата. На стената — тенджери и тигани. Газова печка… Фурната включена … вътре пиле. Дървени лъжици, закачени на стената, запалка за печката, ръкохватка за тавите. Кажете ми, когато се приближа до целта. Полица. Кутии с подправки. Нещо да не е наред там? Не. Кухненски бюфет. Чинии. Ножове и вилици, всичките измити. Сито за брашно, кана за мляко… още едно сито на стената… малко ренде за стъргане на индийско орехче. Съд за готвене на водна баня. Надникнах вътре — никакви зловещи тайни.
4
Според легендата — пират, чиято глава била отсечена. Духът му често спохождал хората. — Б. пр.