— Погледнахте ли в чекмеджетата на бюфета, милорд?
— Не. Ho това може да се направи. Въпросът обаче е в туй, че забелязах нещо. Какво съм забелязал? Ето това е главното. Няма значение. Танцът продължава, нека не спираме удоволствието. Дъска за почистване на ножове. Прах за почистване на ножове. Кухненска маса. Каза ли нещо?
— Не — отговори Бънтър, който беше изоставил позата на вдървена почтителност.
— Масата ли напомня нещо? Добре. Какво има на масата? Дъска за рязане. Остатъци от шунка и подправки за пълнежа. Пакет бъбречна мас. Още едно сито. Няколко чинии. Масло в стъклен съд. Купа с мазнина.
— А!
— Мазнина … Да, имаше …
— Нещо нередно, милорд?
— С мазнината! Ох, тази глава! Какво пише в „Скъпи Бруте“5, Бънтър? „Не си изпускай работното съдче.“ Точно така. Не изпускай купата с мазнината. Как да не изпуснеш такова ужасно мазно нещо… Почакайте! — Уимзи замълча. — Когато бях малък — продължи той, — обичах да слизам в кухнята и да говоря със старата ни готвачка. Добра душа беше. И сега я виждам; тя приготвя пилето, а аз седя с провесени от масата крака. Тя си ги скубеше и ги чистеше. Умирах за това. Какви зверчета са децата, нали, Бънтър? Оскубва пилето, изчиства го, измива го, напълва го, подпъхва трътчицата в малкото му… е, както искаш го наречи, привързва крилата и краката към тялото, намазва тавичката… Бънтър!
— Милорд?!
— Купата!… Представете си я… Какво не бе наред?
— Тя беше пълна, милорд.
— Това е! Това е! Открих! Купата беше пълна, а повърхността й — гладка. Божичко! Знаех си аз, че тук има нещо странно. Е, защо пък да не е пълна? Не изпускай …
— Пилето беше във фурната.
— Без мазнина.
— Що за небрежно готвене, милорд?
— Пилето… във фурната … без мазнина … Бънтър! Да предположим, че е било пъхнато там едва след като жената е била вече мъртва. Пъхнато в бързината от човек, който иска да скрие нещо … Ужасно.
— Но с каква цел, милорд?
— Да, защо? Тук е въпросът. Да направим още веднъж мислено връзка с пилето. Всичко ми е в главата. Почакайте малко. Оскубва, изчиства, измива, напълва, подпъхва, привързва… За бога!
— Милорд?
— Хайде, Бънтър. Слава богу, че спряхме газта. Той се втурна през спалнята, без да обръща внимание на лекаря и на пациента, който се надигна със сподавен вик. Бързо дръпна вратата на фурната и измъкна тавичката за печене. Кожицата на пилето тъкмо започваше да се запича. С лека победоносна въздишка Уимзи хвана металния пръстен, който се подаваше от крилото, и измъкна … петнайсетсантиметровия спираловиден шиш.
На вратата докторът се бореше с възбудения Бръдъртън. Уимзи го настигна точно когато бе успял да се освободи и с хватка от жиу-жицу го изпрати в ъгъла.
— Ето го оръжието — каза лорд Питър.
— Докажи го, дяволите да те вземат!
— Ще го докажа — отговори Уймзи. — Бънтър, повикайте полицая, когото ще намерите пред вратата. Докторе, ще имаме нужда от микроскопа ви.
В лабораторията докторът се наведе над микроскопа. Върху предметното стъкло бе размазан тънък слой кръв.
— Е? — попита нетърпеливо Уимзи.
— Всичко е наред — отвърна Хартман. — Пилето се е запекло само отгоре. Боже мой, Уимзи, вие сте прав! Кръгли частици, диаметър 1/3621 следователно кръв на бозайник, навярно човешка …
— Нейната кръв — каза Уимзи.
— Хитро измислено, Бънтър — каза лорд Питър, докато таксито се носеше към апартамента му на улица „Пикадили“. — Още малко да се бе попекло пилето, кръвните телца щяха да се разпаднат и щеше да стане невъзможно да се разпознаят. Това показва, че непредумишлените убийства са обикновено най-сигурни.
— Според ваша светлост какви са били мотивите на мъжа?
— На младини — каза Уимзи замислено — ме караха да чета Библията. Лошото беше, че единствените книги, които ме вълнуваха, не бяха тези, които ми препоръчваха и държаха да прочета. Но много добре научих „Песен на песните“. Прегледайте я, Бънтър, на вашата възраст това няма да ви навреди. Там се говори доста смислено за ревността.
5
Роман от Джеймс Матю Бари (1860–1937), чиято най-известна творба е „Питър Пан“, — Б. пр.