— В това има някакъв извратен фройдизъм…
Момчето ще кимне, вдигайки автомата, и ще каже с тънък, още не мутирал глас:
— Напълно съм съгласен с вас!
И едва тогава ще започне да стреля.
2
Казват, че французите обичат думата „малък“. Дори най-знаменитата им книга е „Петит принс“1, а в ресторантите най-скъпите им блюда са някакви „петит“ или „миньон“. Сигурно смятат, че хубавото не може да е много.
А у нас в Русия е съвсем различно. Малък — това пак е добре, звучи някак снизходително. Демек, не се пъхай тук: още си малък, като пораснеш…
Далеч по-лоша е думата „дребен“. Малкият може да порасне. Дори лилипутите се наричат по между си малки; иска им се да вярват, че техният ръст не е окончателен. А дребният — какъвто е бил, такъв и ще остане. Дори и да не е лилипут, а да е само малко под средния ръст. А може и да не е „под“, нали има случаи, когато някой е растял недостатъчно, а после изведнъж се е източил!
А и толкова ли е важен ръстът? Наполеон е бил нисък. Путин също не е висок. Актьорът Дани де Вито е дребосък, е, и какво? Ако се замислиш, почти всички велики хора са били ниски. Само Петър Първи…
— Заспа ли, Дребен?
Това е Надя, с нея седим заедно на занятията. Не се обиждам, защото всъщност тя е най-малката в групата. И по възраст — тя е само на седем години. И по ръст — по-ниска е от мен с цяла глава. Но след като всички ме наричат Дребен, и тя прави така.
— Ъхъ, — отговарям тихо аз. — Познавам тази тема.
— И аз.
Не споря, макар че Сивият молебен е сложно заклинание и не го учат на седемгодишна възраст. Надя, макар и малка, е много силна вълшебница. Много-много силна. Голям късмет е, че е Светла.
— Приготви се, — казва Надя.
— За какво?
— Сега ще дойде татко.
— Моят татко? — учудвам се аз. — Моят татко работи на строеж. Той е електротехник. Не знае за Различните, не вярва във вълшебства и дори не подозира, че уча в училището за магове към Нощния Патрул.
— Моят! Ще дойде и ще те вземе със себе си.
Поглеждам към Дмитрий Едуардович, който днес ни води занятията. Той е Различен трето ниво, което е доста високо. И чух, че именно предвиждането е най-силната му страна. Но сега Дмитрий Едуардович явно не подозира нищо.
И нищо чудно. Слабият маг няма да почувства силния… е, освен ако специално не започне да се вглежда в бъдещето.
Вратата се отваря, но не влиза Антон Городецки. Влиза Олга.
— Клас, стани. — Дмитрий Едуардович вежливо накланя глава. — Голяма чест е за нас, Велика!
Поглеждам към Надя и не мога да се стърпя:
— Твоят татко изглежда някак странно днес! — прошепвам аз.
— Може да се е маскирал като нея! — не се предава Надя. Но по очите й личи, че вече е признала грешката си.
Предвиждането е най-сложното нещо в магията. Никой маг не знае точно какво ще се случи. Той може само да предположи какво може да се случи — и с каква вероятност. Колкото по-силен е магът, толкова по-точно ще изчисли вариантите.
Най-вероятно таткото на Надя наистина е могъл да дойде. А на нея много й се е искало да го види. И затова е повярвала в онази вероятност, която повече й се е харесвала…
Всичко това минава през главата ми в онези секунди, през които Олга усмихнато шепне нещо на учителя, после оглежда класа… Изглежда, че наистина е дошла за някого, но още е решила за кого.
В нашият клас сме шестима. Най-възрастният е Лев, той е на четирийсет и е инженер. Е, тоест, някога е бил инженер. Казват, че от него ще стане боен маг. Той е добър чичко и дори когато ме нарича Дребен, това не звучи обидно. Просто децата му са мои връстници, а той ги нарича или дребни, или хаймани.
После е Фирюза. Тя е тиха и се бои от всичко. Тя е на трийсет, пристигнала е от Таджикистан с мъжа си и е работила по строежите. А вкъщи, при мъжа й, останала още една жена, по-млада и по-красива… Накратко, получила се някаква противна история, заради която Фирюза се опитала да се отрови. Провървяло й е, че дежурният лекар в болницата е бил Светъл и че е почувствал в умиращата жена способности на Различен. Той няма право да спасява с магия обикновените хора. А Фирюза, след като тя е Различна — може. И я спасил, макар че тя все пак ходи с такива очи, сякаш вече е умряла.
Стас и Сашка — те сигурно са двайсетгодишни. Те са приятели; много шумни момчета. Дмитрий Едуардович веднъж каза за тях: „Новото поколение Светли понякога е много трудно да се различи от старото поколение Тъмни…“. Виж, те ме наричат Дребен така, че звучи обидно.
Макар че Стас веднъж обясни, че това не е насмешка, а необходим етап от инициацията на подрастващите в суровия, почти военен колектив…