Catharina Ingelman-Sundberg
KAFFE MED RÅN
© Catharina Ingelman-Sundberg, 2012 by Agreement with Grand Agency
© Богдан Русев, превод
© Стефан Касъров, художник на корицата
ИК „Колибри“, 2015
ISBN 978-619-150-477-0
За автора
Катарина Ингелман-Сундберг е добре позната в родната си Швеция. Написала е 18 книги в различни жанрове, но е най-обичана в страната си заради своите исторически романи за времето на викингите. Познанията й идват от нейния личен опит като морски археолог и уредник на музей, както и от задълбочена изследователска работа по темата. Книгите й се отличават със собствен почерк, с чувство за хумор и елементи на изненада.
Световна популярност й носи романът „Дребната старица, която наруши всички правила“, оглавил класациите по продажби в Швеция, Великобритания, Италия, Германия, Холандия, Исландия, Канада и др.
Анотация
Седемдесет и седем годишната Марта Андерсон мечтае да избяга от старческия дом и да обере банка. Твърдо решена да не прекара оставащите й дни в креслото, а да открие пътя към по-вълнуващ живот, тя се опълчва заедно с четирима стари приятели срещу ограниченията, които им налагат в дома. Петимата започват да се бунтуват – отначало срещу вечерния час и храната с вкус на пластмаса. Но постепенно стават все по-дръзки и скоро измислят коварен план – да избягат и да заживеят в Стокхолм. С помощта на проходилките си, те се изправят в защита на пенсионерите по целия свят. И приключението започва...
„Бих искала хората да се грижат за възрастните и да не забравят за човешките ценности, но най-вече да се радват на живота.“, споделя авторката за своята книга.
„Очакванията на читателите към шведския роман са той да е криминален. И този е такъв, но по-различен. Това е добродушна, хумористична криминална лудория.“
Индипендънт
На моите племенници и племеннички – Фредрик, Изабела, Симон, Хана, Мария, Хенрик, Катрин, Хампус, Сузане, Кристиан, Катарина, Хелена, Фредрика, Ана и София
По една беля на ден държи доктора далеч от мен.
Кристина, на седемдесет и седем години
Пролог
Дребната старица стисна ръкохватките на проходилката си, окачи бастуна до пазарската кошница и направи всичко по силите си, за да изглежда непоклатима. В крайна сметка една жена на седемдесет и девет години, която се кани да извърши първия банков обир в живота си, би трябвало да излъчва авторитет. Тя изправи гръб, дръпна периферията на шапката си по-ниско върху челото и бутна вратата, за да се отвори. После бавно и решително влезе в банката, като се подпираше на проходилката. До края на работното време оставаха пет минути и на опашката чакаха трима клиенти. Проходилката проскърцваше. Беше я смазала със зехтин, но едно от колелцата се въртеше накриво, откакто се беше сблъскала с количката на чистачката в старческия дом. Но това не беше важно. Най-важното беше, че на проходилката беше монтирана голяма кошница, в която щяха да се съберат много пари.
Марта Андерсон от район „Сьодермалм“ в Стокхолм ходеше леко приведена. Беше облечена с обикновено палто в неопределен цвят, избрано специално да не привлича внимание. Възрастната жена беше под среден ръст и набита, но не и дебела. Носеше удобни тъмни обувки, идеални за бързо бягство, ако се наложи. Ако изобщо все още беше в състояние да се затича. Не го беше правила от години, така че може би трябваше да се задоволи с енергичен тръс. Ръцете й с изпъкнали вени бяха скрити в кожени ръкавици, износени от употреба, а късата й бяла коса беше покрита от кафява шапка с широка периферия. Беше сложила на врата си шал в искрящ цвят, за да може, ако я снимат със светкавица, яркият нюанс да накара фотоапарата да освети всичко на снимката и лицето й да не си личи. Шалът беше допълнителна мярка за безопасност, защото устата и носът й, така или иначе, попадаха в сянката на шапката. Но щом се налагаше да е стара, поне можеше да бъде и мъдра.
Малкият клон на банката на улица „Гьотгатан“ приличаше на повечето банки в Швеция в днешно време. Имаше само една касиерка, застанала зад единственото гише за обслужване на клиенти; безлични и скучни стени; идеално лъснат под и масичка, отрупана с рекламни брошури за изгодни кредити и инвестиционни посредници. „Скъпи автори на брошури – помисли си Марта. – Аз знам много по-добри начини да се спечелят купища пари!“ Марта беше твърдо решена да се смее не само по целия път до банката, но както се казваше, и по целия път обратно.