— Каква, от Барона ли?
— Хубава работа, не. Каква полза от него?
— Но той ни защитава — каза Тифани — Майка ми казва така.
— Така ли? — усъмни се мис Тик — И от кой ли? Исках да кажа от кого?
— Е, от… ами от нападения сигурно. От други барони, както казва баща ми.
— Той голяма войска ли има?
— Ами… ъ… той има сержант Робъртс и Кевин и Невил и Тревър. — каза Тифани — Всичките ги познаваме. Те най-вече пазят замъка.
— Някой от тях да има магични сили? — попита мис Тик.
— Веднъж видях Невил да прави фокуси с карти.
— Чудесно за купон, но може би няма да е от голяма полза дори срещу нещо като Джейни. — отбеляза мис Тик — Няма ли др… Няма ли тук някаква вещица?
Тифани се поколеба.
— Старата госпожа Снапърли — каза тя най-накрая. О, да. Тя живееше сам сама в странна колиба, точно така…
— Хубаво име — каза мис Тик — Обаче не мога да кажа, че съм го чувала досега. Къде е тя?
— Тя умря в снега тая зима. — промълви бавно Тифани.
— А сега ми кажи това, което не ми казваш — рече мис Тик, остро като с нож.
— Тя… ъ… казват, тя просела, но никой не й отварял и ъ… нощта беше студена и… тя умря.
— И тя беше вещица, така ли?
— Всички казваха, че е вещица — каза Тифани. Наистина не й се говореше за това. На никого в селото не му се говореше за това. Нито пък някой минаваше покрай развалините от колибата й в гората.
— Ти не мислиш ли така?
— Ами… — Тифани заусуква ръце — Знаете ли… Баронът имаше син. Казваше се Роланд. Беше само на дванайсет години, мисля. Та той отиде да язди в гората миналото лято и кучетата му се върнаха без него.
— Госпожа Снапърли в тази гора ли живееше? — попита мис Тик.
— Да.
— И хората мислят, че тя го е убила? — каза мис Тик и въздъхна — Сигурно си мислят, че го е опекла в печката си или нещо такова.
— Никой не е казал нищо такова. — отговори Тифани — Но да, мисля, че хората са си го мислили.
— А конят му намери ли се? — попита мис Тик.
— Не. Което е странно, защото ако се мернеше където и да е по хълмовете, хората щяха да забележат…
Мис Тик сви ръце, изсумтя и се усмихна с усмивка лишена от какъвто и да е хумор:
— Не е трудно да се обясни. Госпожа Снапърли ще да е имала наистина голяма пещ, а?
— Не, печката беше наистина съвсем малка — отвърна Тифани — само десет инча в дълбочина.
— Обзалагам се, че госпожа Снапърли не е имала зъби и си е говорила сама, нали? — каза мис Тик.
— Да. И тя имаше котка. И беше кривогледа. — каза Тифани и после всичко се изля наведнъж — И след като той изчезна те отидоха до колибата и гледаха в печката и ровиха в градината й и мятаха камъни по старата й котка, докато котката не умря и я изкараха от къщата и струпаха всичките й стари книги по средата на стаята и изгориха всичко до основи и всички казваха, че тя е стара вещица.
— Изгорили са книгите — каза мис Тик с равен глас.
— Защото те казаха, че в тях имало старинни писмена и картини на звезди — каза Тифани.
— А когато ти отиде да погледнеш, имаше ли? — попита мис Тик.
Тифани внезапно изтръпна.
— Откъде знаеш?
— Бива ме да слушам. Та имаше ли?
Тифани въздъхна.
— Да, следващия ден аз отидох до колибата и някои страници, нали знаете, бяха изхвърчали заради горещината и аз намерих парче от една от тях и там имаше стари букви и златни и сини кантове. И аз погребах котката й.
— Погребала си котката?
— Да! Все някой трябваше да го направи! — извика разпалено Тифани.
— И си измерила печката — продължи мис Тик — Знам, защото току-що ми каза размера й.
И, добави наум мис Тик, ти измери супените чинии. На какво ли съм попаднала?
— Да де. Измерих я. Мислих си… та тя беше мъничка! И ако тя е могла да омагьоса момче и цял кон, то защо не е омагьосала хората, които дойдоха за нея? Това е съвсем безсмислено…!
Мис Тик и даде знак да замълчи и попита:
— И какво стана после?
— После Баронът каза никой да си няма работа с нея. Той каза, че всяка вещица намерена тъдява ще бъде вързана и хвърлена във вира. Ъ, ти май си в опасност. — добави тя колебливо.
— Аз мога да отвързвам възли със зъби и имам Златна грамота по Плуване от Куирмския Пансион за благородни девици. — каза мис Тик — Струваха си всички онези упражнения по гмуркане в басейна с дрехи.
После тя се наведе напред и продължи:
— Дай да позная какво се е случило с госпожа Снапърли. Тя е изкарала някак лятото, докато не заваля сняг, нали? Крала е храна от плевните и може би някои жени са й оставяли храна на задния вход, когато мъжете им не са били наблизо, нали? Предполагам, че по-големите момчета са мятали неща по нея.