— Откъде знаете всичко това? — попита Тифани.
— Не е нужно голямо въображение, повярвай ми. И тя не беше вещица, нали?
— Мисля, че беше просто болна стара жена и че не беше нужна на никого и че малко миришеше и изглеждаше странно, понеже нямаше зъби — отговори Тифани — Тя изглеждаше точно като вещица от приказките. Всеки с половин акъл можеше да види това.
— Да. Но понякога е толкова трудно да се намери половин акъл, точно когато ти трябва. — въздъхна мис Тик.
— Не можеш ли да ме научиш на каквото трябва, за да бъда вещица? — попита Тифани.
— Кажи ми, защо все още искаш да станеш вещица, като имаш предвид това, което се случи с госпожа Снапърли?
— За да не се случват и друг път такива неща — отговори Тифани.
Тя дори е погребала котката на старата вещица, помисли си мис Тик. Що за дете е това?
— Добър отговор. Някога от теб може да излезе сериозна вещица. — каза тя — Само че аз не уча хората да бъдат вещици. Аз уча хората за вещиците. Вещиците се учат в специално училище. Аз само им посочвам пътя, ако те стават за нещо. Всяка вещица си има особени интереси, а аз обичам децата.
— Защо?
— Защото те по-лесно се събират в печката.
Но Тифани не се изплаши, а само се раздразни.
— Никак не беше мило да се каже това. — отбеляза тя.
— Хубаво, но вещиците не е нужно да са мили — отвърна мис Тик и измъкна изпод масата голяма черна торба. — Радвам се да видя, че внимаваш.
— Наистина ли има училище за вещици? — попита Тифани.
— В известен смисъл, да. — отговори мис Тик.
— Къде?
— Съвсем наблизо.
— Вълшебно ли е?
— Много вълшебно.
— Приказно място ли е?
— Няма друго като него.
— Мога ли да отида там с магия? Ще се яви ли, да речем, еднорог да ме откара там?
— Защо пък еднорог? Еднорогът не е нищо повече от голям кон с нещо на края. Няма какво да му се прехласваш. — каза мис Тик и добави — Досега ми дължиш едно яйце, моля.
— Къде точно мога да намеря това училище? — попита Тифани, давайки й яйце.
— А. Това май е въпрос за кореноплод. Два моркова, моля.
Тифани й ги даде.
— Благодаря. Готова ли си? За да намериш училището за вещици иди на близките височини, качи се на върха, отвори очи и… — мис Тик се поколеба.
— Да?
— …и пак отвори очи.
— Но… — започна Тифани.
— Имаш ли още яйца?
— Не, но…
— Значи дотук с образованието. Обаче аз имам да те питам един въпрос.
— Имаш ли яйца? — попита изведнъж Тифани.
— Ха! Да си видяла нещо друго на реката, Тифани?
Тишината внезапно изпълни палатката. Звукът от неправилно произношение и хаотична география се просмукваше отвън докато Тифани и мис Тик се гледаха право в очите.
— Не, — излъга Тифани.
— Сигурна ли си? — попита мис Тик.
— Да.
Те продължиха състезанието по взиране. Но Тифани можеше да победи и котка в тази дисциплина.
— О, виждам. — каза мис Тик и отмести поглед — Много добре. В такъв случай, моля те, кажи ми… като спря пред моята палатка преди малко ти каза „Аха“ по един, както ми се струва, самодоволен начин. Та дали си си мислела: Това е странна малка черна палатка с тайнствена малка табела на вратата, така че влизането в нея може да е начало на приключение, или пък си си мислела: Това може да е палатката на някоя зла стара вещица, каквато хората са си мислили, че е госпожа Снапърли, та тя ще ми направи някаква ужасна магия щом вляза? Всичко е наред, вече може да спреш да се взираш. Очите ти са се насълзили.
— Мислих си и двете неща — примигна Тифани.
— Но все пак влезе. Защо?
— За да разбера.
— Добър отговор. Вещиците са любопитни по природа. — мис Тик се изправи — Е, трябва да вървя. Надявам се, че ще се видим отново. Ще ти дам обаче един безплатен съвет.
— Ще ми струва ли нещо?
— Какво? Току-що ти казах, че е безплатен!
— Да, но баща ми казва, че безплатният съвет често се оказва скъп. — каза Тифани.
Мис Тик изсумтя:
— Да кажем, че този съвет е безценен. Слушаш ли?
— Да.
— Добре. Значи… ако вярваш в себе си…
— Да?
— …и ако държиш на мечтите си…
— Да?
— …и ако следваш звездата си…
— Да?
— …пак ще те победят хора, използвали тяхното време да работят здраво и да учат неща и които не са били толкова мързеливи. Довиждане.
Палатката стана като че по-тъмна. Беше време за напускане. Тифани се озова обратно на мегданя, където другите учители си прибираха сергиите.