— Оти краднеме! — извикаха малките сини мъже.
— И още оти, момци?
— Оти се тепаме!
— И още оти?
— Оти пиеме!
— И още?
Тук те малко се позамислиха, но накрая всички стигнаха до едно и също заключение:
— Оти пиеме и се биеме!
— И още нещо требеше да има комай — все още не беше доволен шлемовъртачът — Да бе. Ха кажете на бабаягата, момци!
— Краднеме и пиеме и са биеме! — завикаха в захлас сините хора.
— Ха кажете на бабаягата, що сме ние, момци! — продължи шлемовъртачът.
И се чу звънтенето на множество малки мечове изтеглени от ножниците и вдигнати гордо във въздуха.
— Нак Мак Фийгъл! Дребнио Волен Народ! Нема кралье! Нема кралица! Нема болярье! Нема господарье! Никой нема пак да ни излаже!
Тифани ги зяпна. Всички те я гледаха и я чакаха, какво ще стори по-нататък, и колкото по-дълго тя не продумваше, толкова по-обезпокоени ставаха те. Те свалиха мечовете си изглеждайки сконфузено.
— Ама никогиж нема да са бъзикъме с могъща бабаяга, освен мо’еби за люта пиячка. — рече накрая шлемовъртачът, бясно премятайки черепа от ръка в ръка и не отделяйки поглед от бутилката Извънредно Средство — Нема ли да ни услужиш мънечко?
— Аз ли на вас да услужа? — ядоса се Тифани — Искам вие на мен да ми услужите! Някой е откраднал брат ми посред бял ден.
— Вай, вай, вай! — завайка се шлемовъртачът — Она ми доде. Доде ми да гепи. Забави’име са! Оно е не’ено ’личество!
— Какво неизвестно количество? Едно братче си имах и… — възрази Тифани.
Жабокът обаче и обясни:
— Те имат предвид Нейно Величество, кралицата на…
— Запри си плювалнико! — кресна му шлемовъртачът, но гласът му потъна във вайкането и воя на Нак Мак Фийгълите. Те си скубеха косите и тропаха с крака и крещяха „Тежконижално!“ и „Вай, вай, вай!“ и жабокът се караше с шлемовъртача и всеки повишаваше все повече глас, за да бъде чут…
Тифани се изправи и викна:
— Я всички да млъкнат!
Настана тишина, освен някое друго подсмърчане и приглушено „вай, вай, вай“ от задните редици.
— Епа сакахме само да се повърнеме по ориста, гос’жа — оправда се шлемовъртачът целият присвит от страх.
— Не тук! — отсече Тифани цялата трепереща от възмущение — Това е мандра! Тук се държи чисто!
— Ъ… да „се повърнеш по ориста“ значи „да се обърнеш с лице към съдбата си“ — поясни жабокът.
— Оти кат’ е тук кралицата, нашта келда бърже че зачезнуе. — продължи шлемовъртачът — И че си немаме кой да ни нагледуе.
Нямало да има кой да ги наглежда ли, помисли си Тифани. Стотици яки дребосъци, всеки от които може да спечели състезание по най-гадно строшен нос, и те да имат нужда някой да ги наглежда?
Тя си пое дъх и каза:
— Майка ми плаче вкъщи и… — „аз не знам как да я утеша“ добави тя наум. Не ме бива в тези неща, никога не знам какво трябва да се каже. На глас каза само:
— И си го иска. Ъ. Много си го иска. — добави тя стараейки се да не каже направо „Той й беше любимецът“.
Посочи с пръст шлемовъртача, който заотстъпва.
— Първо на първо, — продължи тя — омръзна ми да си мисля за теб като за шлемовъртач, та как ти е името?
Нак Мак Фийгълите изпъшкаха и Тифани дочу един от тях да си мърмори: „Епа да, она си е бабаяга. Бабоягски въпросец беше туй!“
Шлемовъртачът се огледа, като че търсейки подкрепа.
— Нечеме си издава имената. — промънка той, но един друг Фийгъл, някъде от безопасността на задните редове му изшътка:
— Немой се репчи на бабаяга!
Малкият човек вдигна към нея изтерзан поглед и каза:
— Я, гос’жа, съм Големио човек на клано. А мойто име, оно е… — той преглътна — Роб Секигоопрай Фийгъл, гос’жа. Ма много те молим, нема да го ползуеш против мене!
Жабокът беше готов да поясни:
— Те си мислят, че в имената има магия. Не ги казват на никого, за да не вземе някой да ги запише.
— Епа да, и да ги тури у засукани докюменти — обади се един Фийгъл.
— Като призовки и таквоз — вметна друг.
— Или онея ми ти афишища, дето пише „Издирва се“ — добави още един.
— И актове и показания.
— Мале даже заповеди за държанье!
Фийгълите панически се озъртаха при самата ужасяваща мисъл за писани неща.
— Мислят си, че писмото е даже още по-могъщо — прошепна жабокът — Мислят си, че всяко писмо е магия. Думите ги безпокоят. Виждаш ли им мечовете? Те светят в синьо, когато наблизо има адвокати.
— Добре де — склони Тифани — Най-после стигнахме донякъде. Обещавам никъде да не му пиша името. А сега ми разкажете за тази кралица, която взе Уентуърт. Кралица на какво?