— Епа келдата ни прати — отговори Роб Секигоопрай — Усетила е она дека нено ’личество че доде. ’Нае она дека беля иде. Та вика она дека лошо че става, та да одиме да намериме новата бабаяга дето е рода на Баба Болежкова и она че най’ кво да пра’и.
Тифани срещна стотици изпълнени с очакване погледи. Някои от Фийгълите имаха пера в косите си и огърлици от къртичи зъби. Не можеш просто да вземеш да кажеш, че не си вещица на някой, боядисал половината си лице тъмно-синьо и носещ меч голям колкото него си. Не можеш просто да разочароваш такъв човек.
— А вие ще ми помогнете ли да върна брат си? — попита тя.
Израженията на Фийгълите изобщо не се промениха. Тя опита отново:
— Можете ли да ми помогнете да отмъкна брат си от кралицата?
Стотици мънички грознички личица забележимо грейнаха.
— Ихаа, ей сега веч си приказваме по нашенски — каза Роб Секигоопрай.
— Не… съвсем. Ще ме изчакате ли само за миг? Само да си взема някои неща — каза тя, стараейки се да звучи все едно знае какво прави. Върна тапата на бутилката Специално Средство за Овчи Натривки. Фийгълите въздъхнаха.
Тя отскочи до кухнята, намери торба, взе малко превръзки и балсам от кутията за лекарства, добави шишето Специално Средство за Овчи Натривки, защото баща и казваше, че на него винаги му се отразявало добре и по някое време се усети, че е взела и книгата „Болести по овцете“ и тигана. Можеше пък да потрябват.
Човечетата не се виждаха никакви, когато тя се върна в мандрата.
Тя знаеше, че трябва да каже на родителите си, какво става. Но нищо нямаше да се получи. Щеше да излезе „врели некипели“. Впрочем с малко късмет тя би могла да прибере Уентуърт преди изобщо да усетят, че я няма. Но все пак, за всеки случай…
Тя си водеше дневник в мандрата. Сиренето си изискваше наблюдение и тя винаги си записваше подробности като колко масло е направила и колко точно мляко е употребила.
Тя го обърна на нова страница, взе молива и почна да пише, подавайки езика си от крайчеца на устата си.
Постепенно се появиха и Нак Мак Фийгълите. Не беше просто да излязат иззад разни неща и със сигурност не изникваха по вълшебство от нищото. Появиха се, както се виждат образи в облаците или огъня — изглежда се показваха само когато се вгледаш внимателно и поискаш да ги видиш.
Те гледаха със страхопочитание движението на молива и тя ги дочу да си говорят:
— Глейте пишещата клечка как са врътка. Е това е бабоягска работа.
— Леле, ма она писуваньето го отбира, нема хън-мън.
— Ма нема да ни записуеш имената, нал’тъй гос’жа?
— Епа да, они мо’е да окошарят чиляко, има ли писмени свидетелства, нема лабаво.
Тифани свърши да пише и прочете бележката:
Скъпи мамо и татко,
Отидох да търся Уентуърт. Всичко ще мине напълно вероятно много добре, защото съм с някои приятели познати хора които знаят Баба, пп сирената от трети рафт ще трябва да се обърнат утре ако аз не се върна.
Тифани вдигна поглед и срещу нея изникна Роб Секигоопрай, който се беше изкатерил по крака на стола и внимателно наблюдаваше молива да не би да запише нещо опасно.
— Можехте просто да дойдете и да ме попитате от самото начало — каза му тя.
— Мале не мо’ехме да ми те припознаем, бе гос’жа. Цела сурия дългурести женоря одят по чифлико. Не моехме да найм че си ти, додека не фана Прост Уили.
Не може да бъде, помисли си Тифани.
— Да, обаче нямаше защо да крадете овена и яйцата — продължи тя строго.
— Ма те не беха заковани, бе гос’жа — отвърна Роб Секогоопрай все едно това си беше законно оправдание.
— Не може да се коват яйца! — отсече Тифани.
— Мале, найш ги ти сите премъдрости, гос’жа — отвърна Роб Секигоопрай — Я викам като си свършила с писуваньето, най-убаво да одиме. Немаш ли метла?
— Ъ… не — каза Тифани — Най-важното в магията — додаде тя високомерно — е да знаеш, кога да не я използваш.
— Убаво — каза простичко Роб Секигоопрай и се спусна пързаляйки се по крака на масата — Ха ми ела, Прост Уили.
Един Фийгъл, подозрително приличащ на сутрешния крадец на яйца, пристъпи до Роб Секигоопрай и двамата леко се наведоха.
— Ха рипни върху ни, ако обичаш, гос’жа — покани я Роб Секигоопрай.
Още преди Тифани да може да си отвори устата, жабокът и прошепна с края на устата си, който край, понеже той беше жабок, си беше доста обширен:
— Един единствен Фийгъл може да вдигне едър човек. Ти не би могла да ги стъпчеш дори да опиташ.
— Хич не искам да опитвам!
Тифани много внимателно вдигна единия си голям ботуш. Прост Уили се намъкна под него и подпря ботуша. Все едно беше стъпила на тухла.