Псето на Мрака скочи след нея. Тя се претърколи настрани, когато то щракна със зъби, но то вече я беше загазило.
Очи от огън ли, зъби от бръсначи ли? Не и тук, не и в истинския свят, на родния и торф. Тук то беше сляпо, с обгорели очни кухини, а от устата му капеше кръв. Хич не е разумно да скачаш натам насам с уста пълна с бръсначи…
На Тифани насмалко да й стане жал, като го гледаше как скимти от болка, но снегът настъпваше към нея и тя халоса кучето с тигана. То се срути тежко и повече не помръдна.
Зад нея в снега се вихреше битка. Самият сняг се вихреше като мъгла, но тя можеше да различи две тъмни фигури в средата, въртящи се около себе си и опитващи се да хапят. Тя дрънна по тигана и викна и едно от Псетата на Мрака изскочи от вихрещия се сняг и се изправи точно срещу нея, с по един Фийгъл висящ от двете му уши.
Снегът плъзна към Тифани. Тя заотстъпва наблюдавайки настъпващото ръмжащо куче. Замахна с тигана като с тояга.
— Ела тук, — прошепна му тя — Скачай!
Огнените му очи лумнаха срещу нея, после кучето погледна към снега.
И изчезна. Снегът потъна вдън земя. Светлината се промени.
Тифани и Дребният волен народ бяха сами на бърдото. Фийгълите изникваха навсякъде околовръст.
— Наред ли си, гос’жа? — попита Роб Секигоопрай.
— Да! — викна Тифани — Лесно е! Изкараш ли ги от снега, те са само кучета!
— По-убаво да се не помайваме. Загубихме некои от момците.
Въодушевлението й мигом се изпари.
— Имаш предвид, че са мъртви ли? — прошепна тя.
Слънцето пак засия, чучулигите пак запяха… и някои хора бяха мъртви.
— Епа не — каза Роб — Ние сме тея дека са умрели. Туй не го ли найш?
Глава 6
Пастирката
— Вие мъртви ли сте? — не разбра Тифани и се огледа. Фийгълите се изправяха и сумтяха, но нито един не беше закрещял „Вай вай вай“. И тя изобщо не можеше да разбере Роб Секигоопрай.
— Добре де, щом като вие сте мъртви, те тогава какво са? — продължи тя, сочейки няколкото малки неподвижни телца.
— Епа они си ойдоха у земята на живите — отвърна бодро Роб Секигоопрай — Она не е толкоз убава като тая, ма они че я карат без лабаво и скоро пак че си додат. Нема що да се кахъриме.
Болежкови не бяха особено религиозни, но Тифани си мислеше, че знае как би трябвало да стоят нещата, и първо на първо човек трябваше да е жив преди да умре.
— Но вие сте живи! — настоя тя.
— Не бе, гос’жа — упорстваше Роб, докато помагаше на друго пиктси да се изправи — Некогиж бехме живи. И там у земята на живите бехме добри момци, затуй като умрехме ни родиха на туй место.
— Имате предвид значи… мислите, че… че сте нещо като умряли някъде другаде и след това сте дошли тук, така ли? — попита Тифани — Да не би тук за вас да е нещо като… рай?
— Епа да! Не лъгаха рекламите! — потвърди Роб — Слънчице грее, и авджилъка го бива, убави китни цветенца и ситни пилещари ми чуруликат.
— Епа да, и тепанье си има — рече друг Фийгъл и скоро всички се занадпреварваха:
— Ма и гепенье!
— Ма и пиенье и биенье!
— Ма и кървавица! — обади се накрая и Прост Уили.
— Но тук има и лоши неща! — възрази Тифани — Има чудовища!
— Епа да — грейна от радост Роб — Върховно, а? Сичко ти е осигурено, има и кого да тепаме.
— Но ние живеем тук! — продължи да упорства Тифани.
— Епа убаво, мо’е па вие човеците също да сте били добри у Последната Земя — щедро се съгласи Роб Секигоопрай — Сега гос’жа, я само че преброим момците.
Когато Роб се отдалечи, Тифани бръкна в престилката и извади жабока.
— Ох. Оцеляхме — каза той — Изумително. Между другото имаме много сериозни основания да предприемем правни действия срещу собственика на тези кучета.
— Какво? — потръпна Тифани — Ти пък за какво говориш?
— Аз… ъ… не знам — смути се жабокът — Тази мисъл просто ей така ми изникна в главата. Може да съм знаел нещо за кучета, когато съм бил човек, а?
— Слушай, Фийгълите си мислят, че са в рая! Мислят си, че са умрели и са дошли тук!
— Е, и?
— Добре де, това не може да е вярно! Би трябвало да сме живи тук, а после да умрем и да отидем в някой отвъден свят някъде другаде!
— Е, това е същото нещо казано по друг начин, нали? Както и да е, много войнствени племена вярват, че като умрат отиват в някаква благодатна земя. Където, нали знаеш, може вечно да пият и да се бият и да пируват. Може пък тяхната да е тук?
— Но тук е истинско място!
— И какво от това? Те си вярват така. Освен това те нали са малък народ. Може пък вселената да е доста нагъчкана и да няма къде да се събере още един рай? Имай предвид, че понеже съм жаба, тук го карам предимно на догадки. Може би те просто грешат. Може пък ти просто да грешиш. Може би аз просто греша.