— Ми ако ми говориш за дребнио зов на природата, гос’жа, кенефо е ей там у ямата у варовико. Ти само ни окни и никой нема да наднича, тук имаш нашта дума.
Тифани стоеше и го гледаше изправен сред игликите, грейнал от гордост и усърдие да услужи. Беше по-млад от повечето пиктсита, без чак толкова белези и цицини. Дори носът му не беше счупен.
— Как се казваш, пиктси? — попита го тя.
— Не-толкоз-голем-като-средно-голем-Джок-но-по-голем-от-дребен-Джок-Джок, гос’жа. Нема чак толкоз Фийгълски имена, найш ли, тъй че требе да си ги делиме.
— Добре, Не-толкоз-голем-като-дребен-Джок… — започна Тифани.
— Не ма, Като-средно-голем-Джок, бе гос’жа — проправи я Не-толкоз-голем-като-средно-голем-Джок-но-по-голем-от-дребен-Джок-Джок.
— Добре де, Не-толкоз-голем-като-средно-голем-Джок-но-по-голем-от-дребен-Джок, аз…
— Не ма, гос’жа, не-толкоз-голем-като-средно-голем-Джок-но-по-голем-от-дребен-Джок-Джок. Изпусна ми едното джок. — постара се да и помогне Не-толкоз-голем-като-средно-голем-Джок-но-по-голем-от-дребен-Джок-Джок.
— Нямаше ли да ти е по-добре да си, да речем, Хенри? — рече безпомощно Тифани.
— Не ма, гос’жа — намръщи се Не-толкоз-голем-като-средно-голем-Джок-но-по-голем-от-дребен-Джок-Джок — Нема песни за туй име, найш ли. Ма имало е некои видни юнаци на име Не-толкоз-голем-като-средно-голем-Джок-но-по-голем-от-дребен-Джок-Джок. Ми че оно е почти толкоз прочуто име като туй на самио Дребен Джок! И, оно се знай, ойде ли си самио Дребен Джок у свето на живите, я че земем името Дребен Джок, което, найш ли, ич не значи дето да не си харесуем името Не-толкоз-голем-като-средно-голем-Джок-но-по-голем-от-дребен-Джок-Джок. Много славни песни има за юначните дела на Не-толкоз-голем-като-средно-голем-Джок-но-по-голем-от-дребен-Джок-Джок — добави пиктсито и изглеждаше толкова въодушевен, че на Тифани не и даде сърце да отбележи, че това ще да са много дълги песни. Вместо това тя каза:
— Добре, ъ, ако обичате, искам да говоря с Хамиш летеца.
— Нема проблема. Он е право горе — каза Не-толкоз-голем-като-средно-голем-Джок-но-по-голем-от-дребен-Джок-Джок и изчезна.
Миг по-късно Тифани чу, или по-скоро усети с ушите си, как някой свирна по фийгълски.
Тифани извади от престилката си „Болести по овцете“, която вече изглеждаше много оръфана. Отзад имаше празен лист. Тя го откъсна, чувствайки се заради това като престъпница, и взе молива си.
Скъпи Мамо и Тате,
Как сте, аз съм добре. Уентуърт също е добре но трябва да ходя да го взема от Кр откъдето е той сега. Надявам се скоро да се върна.
Тифани
П.П. Надявам се, че със сиренето всичко е наред.
Тъкмо обмисляше това, когато чу над главата си пърхащи криле. Нещо забуча, после замалко затихна и после един тънък, изтощен и доста приглушен глас каза:
— Ох, кривънци.
Тя погледна към торфа. Тялото на Хамиш стърчеше с краката нагоре на няколко крачки от нея. Ръцете му със закачените на тях клечки още бяха разперени4.
Мина известно време докато го извадят. Той, като се приземял по глава въртейки се, обясниха й, трябвало да го отвъртат в обратната посока, иначе ушите му щели да паднат.
Когато той най-накрая се изправи залитайки, Тифани му каза:
— Можеш ли да увиеш в това писмо един камък и да го пуснеш пред къщата, където хората ще го видят?
— Епа да, гос’жа.
— И… ъ… боли ли, като кацаш така на глава?
— Епа не, гос’жа, ма си е бая стрескащо.
— Тогава може да ти е от помощ един вид играчка, която правихме едно време — каза му Тифани — Та значи правиш нещо като… торба с въздух…
— Торба с въздух ли? — повтори неразбиращо летецът.
— Е, нали знаеш как чаршафи и други неща се издуват на простора като е ветровито? Та значи просто правиш една торба от някакво платно и връзваш за нея някой канап, а за канапа връзваш камък и, като го хвърлиш, торбата се пълни с въздух и камъкът пада бавно.
Хамиш я зяпаше, без да продума.
— Разбираш ли? — попита го по някое време Тифани.
— Епа да. Я само чеках да видим нема ли да ми речеш още нещо — отвърна почтително Хамиш.
— Мислиш ли, че можеш да, ъ, да вземеш назаем малко фин плат?
— Епа не, гос’жа, ма баш се сещам дека можем да го краднем — отвърна Хамиш.
Тифани реши да остави това без коментар. Вместо това го попита:
— Къде беше Кралицата, когато се спусна мъглата?
Хамиш и посочи:
— Накъм половин миля надолу оттук, гос’жа.
В далечината се виждаха още могили и няколко побити камъка от старо време.
Трилитони, така се наричаха те. Това значеше просто „три камъка“ на старовремски. Единствените камъни, които си бяха от Варовитище, бяха кремъци, а те никога не биваха особено големи. Камъните от трилитоните са били довлечени дотук от поне десет мили и бяха натрупани като детски кубчета. Тук таме големите камъни бяха подредени в кръгове. Понякога пък един единствен камък си стоеше сам. Всичко това трябва да е било отнело много време на много хора. Някои казваха, че някога там са се правели човешки жертвоприношения. Казваха, че те били от някаква древна религия. Други казваха, че те бележели стари гробове.
4
Няма думи можещи да опишат на какво прилича Фийгъл в препаска с главата надолу, така че няма и да се опитваме. — бел.авт.