Чашата на Тифани спря на половината път до устата и. Може би пиктситата не осъзнаваха колко гръмко си шепнеха, защото разговорът се водеше току до ухото и.
— Леле, че си е големка она, без да кажем нищо против нея.
— Епа да, ма една келда требе да си е голема, щото нал’ найш требе да има много дечица.
— Епа верно си е, убаво нещо е голема мома, ма ха земе момъко да я гушне, че требе да бележи с тебешир доде е стигнал предишнио ден.
— И е бая млада.
— Ми нема що да има бебета още сега. Или мо’e да има не твърде много на един път, си викам я. Не повечко от десет наведнъж, а момци?
— Кривънци, момци, що ми думате бе? Она че си го избере Роб Секигоопрай, не друг. Оттука мо’еш ги чуй на големио човек горките колене как тракат!
Тифани беше израсла в чифлик. Всякакви приказки, че бебетата ги донасяли щъркели или ги намирали под храстите, не траеха дълго на село, особено ако кравата имаше някое мъчно отелване посред нощ. А тя помагаше и при агнене, където мънички ръчички бяха от голяма полза при трудни случаи. Знаеше и за какво се връзва червен тебешир на коремите на овните и защо овците с червено на гърба се знае, че ще стават майки напролет. Учудващо е колко много може да научи едно тихо и наблюдателно дете, в това число неща, които хората си мислеха, че и било рано да знае.
В другия край на залата тя зърна Фиона, която се усмихваше по начин не предвещаващ нищо добро.
— Какво става тук, Роб Секигоопрай? — попита тя подбирайки внимателно думите.
— Епа оно е… правилата на клано, нал’ найш — замънка Фийгълът — Ми ти си ни новата келда и, тъй де, значи че требе да те питаме, видиш ли, не че си мислиме нещо такова, ма, требе да те питаме мън мън мън.
И той заотстъпва припряно.
— Нещо не го схванах това — каза Тифани.
— Ми найш ли, ми ние добре се лъснахме — подхвана все тъй издалече Роб Секигоопрай — А некои момци направо си се изкъпаха у роснио гьол, нищо, че още е само май месец, а пък Голем Йън си изми подмишниците за първи път у живото си, а Прост Уили ти е накъсал китка убави цветенца.
Прост Уили излезе напред, потейки се от гордост и смущение и протегна към нея споменатата китка. Някога това вероятно са били убави цветенца, но той беше схванал малко превратно идеята за късане на цветя. Разнищени парчета от стъбла, листа и от цветчета стърчаха от всички страни на юмрука му.
— Колко мило — промълви Тифани, сръбвайки още една глътка чай.
— Убаво, убаво — продължи Роб Секигоопрай бършейки си лицето — Та ти не би ли ни услужила па да ни ка’еш мън мън мън…
— Они сакат да те питат, за кого от тех че се омъжиш — намеси се с ясен глас Фиона — Туй са правилата. Ти требе да избираш или да се откажеш от келдуването. Ти требе да си избереш мъжо и ден да наречеш.
— Епа да — потвърди Роб Секигоопрай, без да я поглежда.
Тифани беше хванала чашата съвършено неподвижно, но само защото в момента не можеше да помръдне нито един мускул. Мислите и бушуваха: Олеле! Това не може да ми се случи на мен! Не мога… Той не би мотъл… Ние не бихме могли… Та те дори не са… Това е просто смешно! Да бягам!
Но тя осъзнаваше, че от сенките я гледат стотици разтревожени лица. Ще е много важно, как ще се оправиш с това — каза и Вторият Акъл. Всички те наблюдават. И Фиона много иска да те види как ще постъпиш. Наистина не би трябвало да изпитваш вражда към момиче четри лакътя по-ниско от теб, но ти изпитваш точно вражда.
— Е, това беше много неочаквано — каза тя насилвайки се да се усмихне — Голяма чест, разбира се.
— Епа да, верно си е — каза Роб Секигоопрай свел очи към пода.
— И сте толкова много, че няма да е лесно да избера — продължи Тифани с усмивка. А Втория Акъл и каза: И той също не е доволен от тая работа!
— Епа ич нема да е леко — потвърди Роб Секигоопрай.
— Иска ми се само да подишам малко свеж въздух докато мисля — завърши Тифани и не позволи на усмивката си да увехне чак докато не излезе от могилата.
Приведе се и погледът и обходи листата на игликата.
— Жабок! — извика тя.
Той изпълзя дъвчейки нещо и каза:
— Мм?
— Те искат да се оженят за мен!
— Ммм фхм пшм мм?
— Какво ядеш?
Жабокът преглътна:
— Един доста недохранен плужек.
— Казах, че те искат да се оженят за мен!
— Е и?
— Как така „е и“? Ами, че… Само си помисли!
— Е, да де, тая работа с височината — призна жабокът — Сега разликата може и да не изглежда голяма, обаче когато ти се източиш на метър и седемдесет, той ще си остане на не повече от петнайсет сантиметра и…