Те пътуваха от село на село и даваха уроци по много различни предмети. Не се мешаха с другите странници и бяха много тайнствени с опърпаните си роби и странните си квадратни капи. Използваха дълги думи като „гофрирана ламарина“. Водеха нелек живот, изхранвайки се само от уроци, давани на всекиго, който би пожелал да слуша. Ако никой не искаше да слуша, те оставаха на печен таралеж. Спяха под звездите, които учителите по математика можеха да броят, учителите по астрономия да измерват, а учителите по литература да именуват. Учителите по география се губеха в горите и падаха в трапове за мечки.
Хората обикновено се радваха да ги видят. Те обучаваха децата, колкото беше нужно да ги накарат да млъкнат, което в крайна сметка си беше най-важното. Важно беше и да не забравиш да ги изпъдиш от селото, като падне нощта, та да не крадат пилци.
Днес ярките малки навеси и шатри бяха опънати на поляната край селото. Зад навесите малки квадратчета бяха оградени от високи платнища и зорко надзиравани от учителските чираци никой да не подслуша Образованието, без да си плати. Най-близката палатка си имаше табела на която пишеше:
Тифани беше чела достатъчно да знае, че на този конкретен учител, дори да беше факир по усновните кунтиненти, не би му повредила помощта на човека от съседната палатка:
Следващата сергия беше украсена със сцени от историята, най-вече крале отсичащи главите на други крале и подобни подбрани моменти. Учителят пред нея беше облечен в опърпана червена роба украсена със заешка кожа, на шапкана си беше набол знаменца и имаше малък мегафон, който насочи към Тифани:
— Смъртта на кралете през вековете? Много образователно, с купища кръв!
— Не е за мен — каза Тифани
— О, трябва да познаваш корените си, госпожице — каза учителят — Иначе как ще разбереш накъде отиваш?
— Корените ми са много поколения Болежкови — каза Тифани — И мисля, че отивам в друга палатка.
Тя намери каквото търсеше в навес отрупан с картинки на животни, включително, за нейно задоволство, една камила.
На табелата пишеше:
Тя не беше сигурна в полезността на съществото от реката, но това изглежда беше единственото място да разбере. Няколко деца вече чакаха на пейките под навеса започването на урока, но учителят още стоеше навън в надеждата си да запълни останалите свободни места.
— Здравей, малко момиченце — поздрави той и това беше само първата от грешките, които допусна — Сигурен съм, че ти искаш да знаеш всичко за таралежите, нали?
— Този урок го минах миналото лято — каза Тифани.
Човекът се вгледа по-внимателно и усмивката му посърна.
— О, да — въздъхна той — Спомням си. Ти зададе всички онези… въпросчета.
— Днес бих искала да ми отговорите на един въпрос — заяви Тифани.
— Стига това да не е въпросът откъде идват малките таралежчета — каза човекът.
— Не — каза търпеливо Тифани — Въпросът ми е по зоология.
— Зоология, а? Голяма дума, нали?
— Всъщност не е. — рече Тифани — Голяма дума е „покровителствено“. Зоология е доста кратка дума.
Очите на учителя се присвиха още повече. Деца като Тифани бяха лоша новина.
— Виждам, че си умно момиченце. — промълви той — Но аз не знам тъдява да има учители по зоология. По ветъринарство има, ама по зоология няма. Някакво конкретно животно ли те интересува?
— Зеленозъбата Джейни. Сладководно чудовище с големи зъби и нокти и очи като супени чинии. — каза Тифани.
— Супени чинии какъв размер? Големи супени чинии ли имаш предвид, дето са пълна паница, може би с някоя бисквита или дори с комат хляб, или пък онези малки чинии, дето ти дават, като поръчаш само супа и салата?
— Размерът чинии, които са осем инча в диаметър. Аз проверих. — отвърна Тифани, на която никога не й се беше случвало да поръчва само супа и салата.