Може и да са оживели. Това все пак е сън. Все трябва да има път за обратно. Аз само трябва да го намеря. Трябва да се върна там.
Лаят вече беше много силен…
Тя пак се изправи, въпреки че единственото, което и се искаше, беше да легне и да заспи.
Трите камъка на портала се чернееха на фона на звездите.
И както ги гледаше, те рухнаха. Този отляво бавно се плъзна настрани, а останалите се струпаха върху него.
Тя се втурна и заблъска тоновете скала. Заръчка въздуха около тях, та дано се случи порталът да си е останал там. Мижеше до полуда, опитвайки се да го види.
Тифани стоеше сам сама под звездите и се опитваше да не заплаче.
— Срамота — каза и Кралицата — Ти подведе всички, не е ли така…?
Глава 13
Земя под Вълните
Кралицата закрачи през торфа към Тифани. Където стъпеше, веднага блясваше слана. Една малка частица от Тифани, която все още не беше престанала да мисли, отбеляза: Сутринта тази трева ще е попарена. Тя убива моя торф.
— Само като се замислиш, целият живот на човека не е нищо повече от сън — каза кралицата със същия онзи вбесяващо спокоен и любезен глас. Тя приседна на падналите камъни и продължи:
— Как бленувате само вие, хората. Бленувате, че сте умни. Бленувате, че сте значими. Бленувате, че сте специални. Знаеш ли, още малко и ще излезете по-добри и от сънтутниците. Най-малкото вие със сигурност имате повече въображение. Изглежда трябва да съм ви благодарна.
— За какво? — Тифани гледаше в ботушите си. Ужасът я сковаваше цялата като с нажежени до червено струни. Нямаше накъде да се бяга.
— Досега не бях осъзнавала, колко чудесен е вашият свят — говореше Кралицата. — А пък сънтутниците… е, фактически те не са много повече от ходещи сюнгери. Светът им е вехт. Още малко му остава и ще умре. Не им е останала изобретателност. С малко помощ от моя страна твойте хора ще се справят много по-добре. Защото, виждаш ли, вие не преставате да сънувате. Ти, вчастност, цялото време сънуваш. Картината ти за света е пейзаж центриран около самата теб, нима не е така? Изумително. Виж се само — с тази ужасна рокля и тези нелепи ботуши. А си въобразяваш, че можеш да нахлуеш в моя свят, въоръжена само с кухненски тиган. Ах, този блян за Смелото Момиченце Спасяващо Малкото Си Братче. Мислила си се за героиня на приказка, а? Обаче го изостави. Знаеш ли, да се срутят върху ти милиарди тонове морска вода ще е като да ти падне върху главата цяла планина от желязо, как мислиш?
Тифани не можеше да мисли. Главата и беше пълна с нажежена розова мъгла. Не беше сработило.
Някъде там в мъглата беше Третият и Акъл, който настояваше да бъде чут.
— Измъкнах Роланд. — промълви тя, все тъй свела поглед в ботушите си.
— Той обаче не е твой — отбеляза Кралицата — Той е, нека погледнем истината в очите, едно доста тъпо момче с голямо червено лице, а мозъкът му е същинска свинска лой, съвсем като баща си е. И за да спасиш този разглезен тъпунгер ти заряза малкото си братче с шайка кокошкари.
Нямаше време! — крещеше й Третият Акъл. Нямаше как хем да стигнеш до него хем да се върнеш във фара! Ти и така едва се измъкна! И все пак измъкна Роланд! Това беше разумното нещо в случая! Няма защо да се чувстваш виновна! Какво е по-добре, да се опиташ да спасиш брат си и да си смела, сърцата, глупава и мъртва, или пък да спасиш момчето и да си смела, сърцата, здравомислеща и жива?
Но пък нещо друго в нея каза, че да е глупава и мъртва щеше да е по-… правилно. Нещо й натякваше: И на Мама ли ще кажеш, че си видяла, че нямало време да спасиш братчето си и затова вместо него си спасила някого си другиго? И дали ще й хареса на нея тази твоя разсъдителност? Това да си права, не винаги върши работа.
Това е Кралицата! — скастри я Третият Акъл. Нейният глас е! Сякаш те хипнотизира! Я спри да я слушаш!
— Предполагам, че не си виновна, че си толкова студена и безсърдечна — пак подхвана Кралицата — Вероятно това е заради родителите ти. Изглежда те изобщо не са ти отделяли достатъчно внимание. А и колко жестоко беше от тяхна страна да завъдят Уентуърт. Трябваше да са по-внимателни. И са те оставили да изчетеш твърде много думи. Не може да е на добро за един подрастващ ум да знае думи като „парадигма“ и „есхатологически“. Това неизбежно води до поведение като твойто, когато употреби братчето си за стръв. — Кралицата въздъхна — Наистина е прискърбно, че такива неща се случват постоянно. Би трябвало да се радваш, че не те е сполетяло нещо по-лошо от това да станеш дълбоко интровертна и социално неинтегрирана.