Выбрать главу

— Какво? Дала си собствен адвокат на един клан Нак Мак Фийгъли? — надигна глас г-жа Ог — Светът ще има да трепери. Макар че, както винаги съм казвала, малко трепет винаги се отразява добре.

— Настана време, о сестри, оттук да отлетим — продума мис Тик, настанила се на другата метла зад г-жа Ог.

— Какви ги плещиш? — рече г-жа Ог — Такива приказки са само театро. Чао-чао, Тиф. Пак ще се видим.

Метлата й се издигна плавно във въздуха. Превозното средство на Госпожа Вихронрав обаче издаде само едно тихичко печално пуоп като от върха на шапката на мис Тик. Госпожа Вихронрав ръчна метлата и тя каза джъга-джъга-цък.

Госпожа Вихронрав въздъхна:

— Тия джуджета. А казаха, че уж го били оправили. И естествено първия път в работилницата им си запали от воле…

В далечината се чу тропот на копита. С изненадваща пъргавина Госпожа Вихронрав скочи от метлата, хвана я здраво с две ръце и се затича през торфа, така че полите на роклята ѝ се заразвяваха след нея.

Беше се смалила до петънце в далечината, когато бащата на Тифани се показа иззад гънката на хълма. Дори не беше спрял да нахлузи кожените навуща на коня и големи резени земя колкото големи супени чинии5, изхвърчаха всеки път, когато желязото на копитата се забиваше в торфа.

Когато той скочи от коня, някъде далече зад себе си Тифани дочу едно джъга-джъга-джъга-ввввъммм.

За нейна изненада той едновременно плачеше и се смееше.

Всичко беше като насън.

Тифани откри, че е много удобно да казва това. „Толкова е трудно е да си спомня, всичко беше като насън.“ „Всичко беше като насън, така че не съм съвсем сигурна.“

Пощурелият от радост Барон обаче беше напълно сигурен. Несъмнено тази жена — Кралицата или каквато е там тя, е отвличала деца, обаче Роланд я е победил, о да, че и отгоре на всичко е помогнал да се измъкнат и на тези две дечица.

Майка й настояваше Тифани веднага да си легне, макар да си беше бял ден. Всъщност тя нямаше нищо напротив. Беше си уморена и се сгуши под завивките в онзи чудесен розов свят някъде между будността и съня.

Чу как Баронът и баща й си говорят на долния етаж. Историята се тъчеше и оплиташе между тях докато се мъчеха да разгадаят какво се е случило. Несъмнено момичето било постъпило много храбро (казваше Баронът), обаче, добре де, ами тя нали е на осем? И си няма и на представа как се върти меч! Докато Роланд e вземал уроци по фехтовка…

И така нататък. По-късно, когато Баронът си тръгна, родителите й обсъждаха и други неща. Като например това защо Плъхарко е заживял на покрива.

Тифани си лежеше в леглото и миришеше на мазилото, с което майка й й беше натрила слепоочията. Тифани ще да си е ударила главата, беше казала тя, поради това как все се държеше за главата.

Така значи… Роланд с лицето си като наденица, взел, че излязъл герой, моля ви се. А пък тя била досущ като някоя глупава принцеса, която си е навехнала крачето и цялото време припадала, а? Беше толкова нечестно!

Протегна ръка към масичката до леглото й, където беше оставила невидимата шапка. Вярно, майка й беше оставила там купа бульон, която беше минала направо през шапката, но тя все пак си беше там. Пръстите й едва доловимо напипаха грубата материя на периферията.

Никога не искаме каквато и да е отплата, помисли си тя. Освен това нали всичко си беше нейна тайна. Никой освен нея не знаеше за Дребния Волен Народ. Е, вярно, че Уентуърт беше почнал да търчи из къщата вързал покривка от маса около кръста си и викаше: „Мале малки човечета! Я че те джаснем у ботушо!“, но г-жа Болежкова все още толкова му се радваше, че се е върнал и че говори за неща, които не са бонбонки, че изобщо не обръщаше внимание, какви точно ги приказва.

Не, тя не можеше да каже на никого. Изобщо нямаше да й повярват, а пък ако пък случайно й повярваха и отидеха да ръчкат покрай могилата на пиктситата? Не можеше да допусне да случи такова нещо.

Какво би направила Баба Болежкова в такъв случай?

Баба Болежкова щеше да си мълчи. Баба Болежкова често си мълчеше. Само се усмихваше на нещо нейно си и пуфкаше с лулата си и чакаше да му дойде времето.

Тифани се усмихна на нещо нейно си.

Заспа и не сънува.

И мина цял ден.

И още един ден.

На третия ден заваля. Тифани отиде до кухнята, когато никой не се навърташе наоколо и взе порцелановата пастирка от полицата. Пъхна я в една торба, измъкна се от вкъщи и хукна към бърдото.

Времето беше най-лошо от двете страни на Варовитище, което пореше облаците като корабен кил. Обаче когато Тифани стигна до мястото със старата пещ и четирите железни колелета и където тя изряза чим от торфа и внимателно издълба дупка за порцелановата пастирка, а после върна торфа отгоре… тогава вече валеше достатъчно силно, за да го накваси и да му даде шанс да оживее. Струваше й се правилно да стори тъй. И беше сигурна, че я лъхна миризма на тютюн.

вернуться

5

Вероятно около единадесет инча в диаметър. Този път Тифани не ги беше измерила. — бел.авт.