След това отиде до могилата на пиктситата. Тревожеше се. Знаеше, че са там, нали така? Поради което да иде да провери, дали наистина са там беше… все едно… да покаже, че се съмнява дали ги има, нали така? Те имаха купища неща за вършене. Имаха да оплачат старата келда. Вероятно бяха много заети. Ето това си казваше тя. Не беше заради някакво съмнение, дали пък в действителност в дупката няма да се намери нищо, освен може би зайци. Ама изобщо не беше това.
Тя беше келдата. Имаше дълг.
Чу музика. Чу гласове. И внезапната тишина, когато се вгледа в тъмнината.
Внимателно извади от торбата шишето Специално Средство за Овчи Натривки и го мушна в дупката.
После си тръгна и чу, как някой отново подхвана музиката.
Помаха с ръка на ястреба, кръжащ лениво под облаците и беше сигурна, че една малка точица и помаха в отговор.
На четвъртия ден Тифани имаше да бие масло, както и друга къщна работа. Имаше и кой да и помага.
— А сега искам да идеш да нахраниш кокошките — каза тя на Уентуърт — Какво искам да направиш?
— Да хланя ко-ко — произнесе бавно и усърдно Уентуърт.
— Кокошките — поправи го строго Тифани.
— Кокошките — повтори послушно Уентуърт.
— И не си бърши носа в ръкава! Дадох ти кърпичка. А като се връщаш, виж дали ще можеш да донесеш цяла цепеница, а?
— Ау, кливънци! — измънка Уентуърт.
— А какво не биваше да казваме? — каза Тифани — Ние не казваме…
— …думичката кливънци. — изломоти Уентуърт.
— И не я казваме пред кого?
— Плед Мама.
— А така. А когато аз си свърша работата, ще имаме време да идем на реката.
Уентуърт грейна и рече с надежда:
— Малки малки човечета?
Тифани не му отговори веднага. Откакто се беше върнала вкъщи не беше видяла нито един Фийгъл.
— Може и да са там — рече тя накрая — Но сигурно ще са много заети. Трябва да си намерят нова келда, пък и… така де, много са заети. Предполагам.
— Малки малки човечета казват че те фласнем у чутулата либешка мутло! — зарадва се Уентуърт.
— Ще видим — каза Тифани, чувствайки се направо като родител — А сега, моля те, върви да нахраниш кокошките и вземи яйцата.
Когато той затопурка накъм курника, носейки с две ръце кошницата за яйца, Тифани извади малко масло на мраморния плот и взе лопатките да го разфасова на, ами на разфасовки. После ще ги мине с дървения печат. Хората обичаха на маслото им да има по някоя картинка.
Когато започна да оформя маслото, усети сянка на прага и се обърна.
Беше Роланд.
Погледна я с лице още по-червено от обикновено. Въртеше нервно в ръце много скъпата си шапка, също както правеше навремето Роб Секигоопрай.
— Да? — подкани го тя.
— Виж, за онова… такова де, за всичко, което… ами за такова… — започна Роланд.
— Е?
— Ами виж, аз не… имам предвид, че не съм лъгал на никого за нищо — изломоти той — Но баща ми някак си реши, че аз съм бил героят и той просто изобщо не слушаше нищо от онова, което му казвах после за това, как… колко…
— Колко съм ти помогнала ли? — довърши Тифани.
— Да… имам предвид не! Той каза, ами той каза, че било късмет за теб, че аз съм бил наблизо и още каза, че…
— Няма значение — прекъсна го Тифани.
— И той продължи да разправя на всички, колко смел съм бил и…
— Казах, че няма значение — повтори Тифани. Пляс-пляс-пляс — потропваха малките лопатки по прясното масло.
Ченето на Роланд увисна за кратко и пак се затвори.
— Имаш предвид, че нямаш нищо напротив ли? — каза той накрая.
— Да. Нямам нищо напротив.
— Но това не е честно!
— Ние сме единствените, които знаят истината — каза Тифани.
Пляс-пляс-пляс. Роланд се втренчи в гъстото мазно масло, докато тя най-спокойно му придаваше форма.
— О — каза той — Нали… ъ… нали няма да кажеш на никого? Имам предвид, ти имаш пълното право, но…
Пляс-пляс-пляс…
— Никой не би ми повярвал — каза Тифани.
— Аз се опитах — каза Роланд — Честна дума. Наистина се опитах.
Вярвам ти, помисли си Тифани. Само че ти не си чак толкова умен, а пък Баронът със сигурност е човек лишен от първо зрение. Той вижда света такъв, какъвто иска да го види.
— Някой ден ще станеш Барон, нали? — попита го вместо това тя.
— Е, да. Някой ден. Виж обаче, ама ти наистина ли си вещица?
— Като станеш Барон, да очаквам ли, че ще си добър? — попита Тифани и обърна маслото — Справедлив и щедър и почтен? Ще плащаш ли добри надници и ще се грижиш ли за старите хора? Нали няма да позволиш на хората да изхвърлят една старица от къщата й?