— Добре, надявам се, че аз…
Тифани се обърна с лице към него, хванала по лопатка за масло във всяка ръка:
— Защото, виждаш ли, аз ще съм там. Озърнеш ли се, ще видиш, че те наблюдавам. Аз ще съм там, в края на тълпата. Цялото време ще съм там. Всичко ще наглеждам, защото произхождам от дълга редица Болежкови и това е моята земя. Ти обаче можеш да си Барон за нас и се надявам, че ще си добър. Защото ако не си… ще има равносметка.
— Виж, аз знам, че ти… че ти беше… — започна Роланд и се зачерви.
— От голяма помощ ли? — вметна Тифани.
— …обаче, знаеш ли, не можеш да ми говориш така!
Тифани беше сигурна, че на пределите на слуха си дочу как някой каза от покрива:
— Леле, кривънци, брей, че дребен лигльо…
За миг тя затвори очи, а после, с разтуптяно сърце, посочи с лопатка към една от празните кофи и заповяда:
— Кофа, напълни се!
Тя примигна и заплиска. Вода прокапа по единия й край на пода.
Роланд зяпна. Тифани се обърна към него с една от най-сладките си усмивки, която можеше да си е доста страшничка:
— Нали няма да кажеш на никого?
Той се обърна към нея пребледнял и изпелтечи:
— Никой не би ми повярвал.
— Епа да — съгласи се Тифани — Разбрахме се значи. Не е ли чудесно? А сега, ако нямаш нещо напротив, аз трябва да завърша това тук и после имам да се заема с едно сирене.
— Сирене ли? Но ти… ти можеш да правиш каквото ти се иска! — избухна той.
— А точно сега ми се иска да правя сирене — рече спокойно Тифани — Върви си.
— Този чифлик е на баща ми! — каза Роланд и чак тогава усети, че го е казал на глас.
Чуха се две леки, но изненадващо гръмки тупвания, когато Тифани хвърли лопатките и се обърна.
— Току-що каза нещо, което беше много смело — каза му тя — но ми се струва, че съжаляваш, че си го казал, сега, след като се позамислиш едно хубаво, така ли е?
Роланд, който си беше затворил очите, кимна с глава.
— Добре. — рече Тифани — Днес ще правя сирене. Утре ще правя нещо друго. По-късно по някое време може и да не съм тук и ти ще се чудиш: Къде ли е тя? Но част от мен винаги ще е тук, ама винаги. Винаги ще мисля за това място. Ще му хвърлям по едно око. И ще се върна. А сега да те няма!
Той се обърна и побягна.
Когато стъпките му заглъхнаха в далечината, тя каза:
— Добре сега, кой е тук?
— Я съм, гос’жа. Не-толкоз-голем-като-Средно-Голем-Джок-но-по-голем-от-Дребен-Джок-Джок, гос’жа.
Пиктсито се показа иззад кофата и продължи:
— Роб Секигоопрай вика дека требе да дождаме да ти фърляме по некое око, па и да ти благодарим за армагано.
Пак си е магия, нищо, че знаеш как става, помисли си Тифани. А на глас каза:
— Тогава ще ми хвърляте по око само в мандрата. Никакво шпиониране!
— Нема таквоз нещо, гос’жа — отвърна малко нервно Не-толкоз-голем-като-Средно-Голем-Джок-но-по-голем-от-Дребен-Джок-Джок. После се ухили — Фиона че ръгва да ста’е келда у един клан горе у планината на Меден Рудник. Па ме помоли она да дода с нея за гонагъл!
— Честито!
— Епа да, а па Уилям вика, дека че се оправим, ако практикувам повече с гайдата — продължи пиктсито — И… ъ…
— Е? — подкани го Тифани.
— Ъ… Хамиш вика, дека има една мома от клана на Дългото Езеро, дето сака да става келда… ъ… он клано й е свестен… ъ… — пиктсито полилавя от смущение.
— Добре — каза Тифани — Ако бях мястото на Роб Секигоопрай, веднага щях да я поканя да дойде.
— Ма ти немаш ли възражения? — попита затаил дъх Не-толкоз-голем-като-Средно-Голем-Джок-но-по-голем-от-Дребен-Джок-Джок.
— Никакви — успокои го Тифани. Е, имаше съвсем мъничко възраженийце, но трябваше да си признае, че е такова, че може да го прибере на някой забутан рафт в главата си.
— Брей, че убаво! — зарадва се пиктсито — Оти момците мънечко се кахъреха, ’найш ли. Я че бегам да им кажем. — след което той добави по-тихо — А не сакаш ли да ръгна подир оня дългококилестия дето са си ойде, па да уредим па да падне от коньо, а?
— Не! Недей. В никой случай. — заговори припряно Тифани.
После вдигна лопатките и продължи с усмивка:
— Оставете го на мен. Всичко можете да оставите на мен.
Когато отново остана сама, тя завърши маслото… пляс-пляс-пляс…
Тогава остави лопатките и с връхчето на много чистия си пръст надраска на повърхността му крива линия, после още една, лекичко докосваща я, така че двете заедно приличаха на вълна. После прокара под тях още една, този път права, за Варовитище.