Земя под вълните.
После набързо пак заглади маслото и взе печата, който беше направила предния ден. Много грижливо го беше издялала от парче ябълково дърво, което й беше дал г-н Блок дърводелецът. Натисна с него маслото и внимателно го вдигна.
И ето я, лъщяща върху мазната, гъста жълта повърхност една гърбава луна и, рееща се пред нея, една вещица на метла.
Тя пак се усмихна, този път с усмивката на Баба Болежкова. Някой ден нещата ще са различни.
Но трябва да се започне с малко, както е с дъбовите дървета.
След това тя се зае да прави сирене…
…в мандрата посред чифлика, там където зелени морави се стелеха под парещото лятно слънце, където стадата овце бавно плуваха по торфищата като облаци по зелено небе, а тук таме овчарски кучета се втурваха през торфа като комети. Сега и завинаги.
Бележка на автора
Картината, в която „влиза“ Тифани в тази книга, съществува и в действителност. Казва се „The Fairy Fellers’ Master-Stroke“ от Ричард Дад и се намира в Лондонската галерия Тейт. Тя е само 53 на 38 сантиметра. На художника са му трябвали девет години да я завърши, някъде по средата на деветнадесети век. Надали има по-известна „феерична“ картина. И наистина, тя е много странна. Лятната жега направо лъха от нея.
Това, което хората „знаят“ за Ричард Дад е, че „е полудял, убил е баща си, затворили го в лудница до края на живота му и е нарисувал чудата картина“. Колкото и да е жестоко, това си е самата истина, макар че е ужасно да се резюмира по този начин животът на талантлив художник, развил сериозно душевно заболяване.
На картината изобщо няма Нак Мак Фийгъл. Но предполагам, че е напълно възможно да са го изличили, защото е направил неприличен жест. Те все ще направят нещо такова.
А да, традицията да се погребва овчар с малко сурова вълна също е истинска. Дори и боговете разбират, че овчарят не бива да зареже овцете. Бог, който не разбира това, не заслужава да вярват в него.
Няма такава дума „пълнопладние“, макар че не би било зле, ако имаше.