Столицата на Носфера се наричаше Тъск. И тук данъкът бе получен. Окованите хора бяха разпръснати из целия град, а не скупчени като в Нав.
Слънцето току що бе залязло и носфератусите изпълзяха от своите ковчези, саркофази и кивоти. Бе изминала година, откак не бяха вкусвали кръв. Поради тази причина те бяха остарели. Мръснобелите им кося бяха невчесани и буйни. Лицата им бяха изпити и скулести, дотолкова нарязани от бръчки, че изглеждаха зловещо ухилени. Горните им устни не успяваха да покрият кучешките им зъби, които стърчаха хищно.
Те си шепнеха един на друг: „Стипулар! Агет Стипулар и обзег! Трисал сангр! Унех редувенат!“
Ако съскането им приблизително можеше да се преведе на някой от човешките езици, щяха да се получат следните думи: „Уговорката! Древната Уговорка е изпълнена! Ще има кръв! Ще се подмладим!“
Водачът на носфератусите хвана един едър младеж и понечи да го захапе. Юношата не бе от страхливите. В Инвите старателно бе учил Заклинания за Защита и се опита да отблъсне водача с едно такова.
Носфератусът в началото се сепна,
/О велики Хардимут,/
но щом видя, че магията не се получава
/моето заклинание не действа/
започна да приближава муцуната си
/извън границите на Инвите/
към гърлото на младежа.
/и аз ще умра!/
Носфератусът прехапа шията на младежа. Съплеменниците му също започнаха да се хранят.
Хардимут бе висок мъж с тяло, чиито мускули бяха изваяни чрез магия. Лицето му бе продълговато, носът — не много голям и леко чип, очите му бяха светлокафяви, а устните — леко пълни, но красиво извити. Косата му бе със ситни къдрици и докосваше раменете.
Той преподаваше всеки делничен ден в своята Школа. Бе облечен в златиста одежда, стегната в кръста с черен пояс.
Хардимут хвана един от учениците си с лявата си ръка за врата. Опря дясната си ръка в основата на носа му и я повдигна рязко нагоре. Ученикът падна.
— Това се нарича фа-цина-дарай. — обясни Хардимут на учениците.
В школата влязоха шестима старци с еднакви бели роби, стигащи до глезените им.
— Велики Хардимут, разреши ни да ти се поклоним. — помоли единия от възрастните мъже.
— Първо обянете защо сте дошли.
— Искаме да поговорим с теб, ако може насаме.
Хардимут рязко махна с ръка на учениците си да напуснат Школата. Те се изнесоха набързо.
Майсторът огледа старците един по един. Хардимут ги познаваше. Те бяха вождовете на шестте Велики Приории. Наричаха ги Повелители на Сребърната Змия и се подчиняваха само нему — Върховният Майстор. Златисти шалове с ресни, преметнати през раменете им, бяха свидетелства за техните длъжности.
Старците си приличаха като близнаци — до един бяха плешиви. Лицата им бяха набръчкани като на мумии, кожата им бе потъмняла и обсипана с петна.
Затова пък белите им бради стигаха до гърдите и излъчваха достолепие и власт. Имената на старците бяха Сентар, Ирига, Буут, Карина, Нюмъръл и Тигиъс.
Хардимут ги подкани:
— Кажете, Повелители, защо сте дошли при мен?
Сентар каза:
— Ще говорим от сърце, Върховни Майсторе. Вчера Древната Уговорка бе изпълнена за пореден път.
— Знам това. Аз реших кога ще бъде денят за плащане на Данъка. Както винаги. Нямам вина за това. Така гласи Уговорката.
Сентар явно бе избран да говори, тъй като махна с ръка и продължи:
— Златото, което дадохме на леприконите няма значение, велики Хардимут. Винаги можем да открием жълтия метал чрез заклинания, но никой досега не е успял да създаде с магия хомункулус. Държавата ни губи хора всяка година.
Върховният Майстор въздъхна:
— Знаете, че такъв е Старият Договор. Плащаме, за да съществува страната ни, такава каквато е.
— Говори се, че ти си най-великият магьосник, съществувал някога. Наруши Уговорката!
Хардимут обясни спокойно:
— Нямам чак толкова голяма магическа сила. Не мога да разваля Договора.
— Тогава, велики Хардимут, — старецът погледна другите и те закимаха одобрително — чуй желанието на целия народ на Инвите. Искаме да убиеш Феникс!
— Феникс!? Ако Феникс умре, почти сигурно е, че и вие ще загинете. Да не говорим, че цялата държава ще се разпадне.
Феникс бе магически свързана с целокупността на планетата Гоул. За нея Древната Уговорка казваше, че живее в Инвите от незапомнени времена. Ако бъде убита, всички вълшебни същества на света ще умрат заедно с нея. Ще останат само Човеците. Те нямало да умрат, но държавата им щяла да се разруши, а магическата им сила — да изчезне.
— Кой ви каза, че трябва да убия Феникс? — гневно изкрещя Хардимут.
Старците се уплашиха от неговата ярост. Нюмъръл отвърна, мънкайки: