Тя естествено си бе позволила да не бъде искрена докрай. Пазачът, видял светването на погрешната иконка, беше Джордж Фрийуотър. Джордж също вярваше, че нещо е преминало през вратата. Но екипът вече бе изпитал на собствения си гръб последиците от това да се разкрива пред обществеността всичко, което им беше известно.
— Дадем ли им да разберат какво мислим — бе отбелязал Макс, — и ще избухне паника.
Адам обаче не се бе съгласил.
— Никой няма да изпадне в паника. Така говорят правителствените служители… защото точно от това се опасяват. Но аз мисля, че е най-добре да кажем истината.
— Истината… — изморен от спора го погледна Макс. — Какво толкова всички са се загрижили за тази истина? А някой от вас разхождал ли се е из околните градове скоро? Известно ли ви е, че хората нощем си заключват вратите? Знаете ли, че няма да видите много деца по улиците?
Водещият: Нови странни събития из Форт Мокси днес, Джули. Нека първо излъчим специалното интервю с човека, който твърди, че е говорил с невидимото същество, обитаващо района край границата. — (Изглед от високо на района на депото с композициите цистерни и празните открити товарни вагони — изтегляне в общ план.) — Има ново съобщение, свързано с така наречения „Посетител“. Каръл Дженсън е в Нойес, Минесота.
(Показват Дженсън, стъпила на ж.п. линия, зад нея се вижда бял вагон.)
Дженсън: Случило се е тук, Клод. Намираме се край малко депо, в Нойес, Минесота, на около километър и половина южно от канадската граница. Преди два дни местен ж.п. служител може би е имал контакт с извънземното същество, за което се твърди, че е избягало през Ротондата на хребета Джонсън. Работникът, който се казва Кърт Холис, е откаран след инцидента в местната болница, но днес вече е на крака и изглежда напълно възстановен. — (Камерата се премества от репортерката и се фокусира върху Холис, който стои до нея.) — Как се чувствате, господин Холис?
Холис: Добре съм, благодаря.
Дженсън: Всъщност какво точно се случи тук?
Холис: (неспокойно) Нещо изрече името ми. Звучеше като вятър. — (Опитва се да имитира звука.)
Дженсън: Чу ли го и някой друг?
Холис: Да, инспекторката го чу. Питайте я. Стана точно тук.
Дженсън: Каза ли нещо друго?
Холис: Не беше с думи.
Дженсън: Не с думи? А как?
Холис: Не знам точно. Почувствах се много странно.
Дженсън: По какъв начин, господин Холис?
Холис: Сякаш полетях. Вижте… нали искате истината? Ами, ще ви я кажа… — (Колебае се.) — Страшно се изплаших.
Дженсън: И какво се случи след това?
Холис: Припаднах.
Дженсън: Това е историята, Клод. — (Камерата се изтегля за общ панорамен план на магазията.) — Поне още един човек тук е чул гласа. Въпросът е: можем ли да твърдим, че преди седмица това място е станало сцена на първия контакт с извънземно същество? Или става дума само за излязлото извън контрол въображение на един човек, жител на район, където напоследък доста хора съобщават за странни явления?
Водещият: Благодаря, Каръл. Сега отиваме във Форт Мокси, където Майкъл Уайдеман е готов с нов репортаж за Църквата от Дълбоката провинция, чието религиозно телевизионно шоу „Проект 40“ снощи бе прекъснато по доста необичаен начин.
До Участниците в
пенсионния план на „Холиоук Индъстрис“
Уважаеми пенсионери,
Както несъмнено ви е известно, икономиката на страната минава през период на изключителни затруднения. Пенсионните фондове са тясно свързани с икономическото благосъстояние на нацията и нашият не прави изключение. През годините ние правихме всичко по силите ни, за да гарантираме нашите ресурси чрез тяхното консервативно и предпазливо инвестиране. Но никаква предвидливост не би могла да предскаже злощастното развитие на събитията през последните няколко седмици, а още по-малко беше възможно да се приложат мерки за тяхното неутрализиране.