Беше два пъти развеждан. Животът му бе минал на път и без дневен режим, което се бе оказало прекалено много и за двете му бивши съпруги. Имаше двама сина, които (не без известно основание) обвиняваха Хоръс за брачните му неудачи и чиито отношения с баща им бяха доста хладни. Хоръс не бе намерил заместител за липсващото му семейство и поради тази причина работеше до изнемога. Началникът му, Карл Росини, обичаше да подмята, че дори Хоръс има нужда от жена в този живот. Хоръс знаеше, че е така.
Междувременно той далеч не бе аскет и се възползваше от повечето открили му се възможности. С годините това се случваше все по-рядко и по-рядко — резултат не само от застаряването, но и от стесняването на вкуса му. И все пак не беше станал напълно безразличен към плътските наслади, доказателство за което бе сегашната му връзка с Емили Пасенджър — пищна млада жена, — с която се бе запознал на благотворителен прием в полза на библиотеката в Пайнвил. Двамата бяха излезли на вечеря няколко пъти, бяха отишли на няколко мюзикъла и бяха започнали да тичат за здраве заедно. Той обаче бе забелязал известна неохота от нейна страна да развие връзката им в нещо повече и бе отдал това на досегашния си начин на живот. Според него Емили просто не искаше да се превърне в третата жертва.
Това подозрение бе накарало Хоръс да покаже, че е помъдрял и е достатъчно опитомен за домашен уют. Първата стъпка бе да я покани на вечеря у дома си и когато тя изненадващо лесно се съгласи, той ентусиазирано се захвана с приготовленията. Купи два големи котлета и бутилка скъпо шампанско, инвестира в ненужната му до този момент газена лампа, която трябваше да допринесе за създаването на по-интимна атмосфера, и прекара деня в общо почистване. Но само двайсет минути след като бе отворил шампанското, телефонът му иззвъня.
28.
Слабичък брадат мъж гледаше към Пасифика от дома си край Лагуна Бийч. Някъде в далечината товарен кораб пъплеше към хоризонта под прихлупеното небе. Морето беше равно и спокойно.
Имаше някаква неувереност в позата на мъжа и страничен наблюдател би се затруднил да определи накъде е насочено вниманието му. Държеше в дясната си ръка чаша шардоне.
Градът, също като залива, се бе разпрострял пред него. Крайбрежната магистрала беше задръстена с коли. Той погледна часовника си. Последния час го бе правил през няколко минути.
Телефонът иззвъня.
Мъжът се извърна от прозореца и седна пред бюрото си.
— Да?
— Грег? Всичко е задействано.
Във Фарго бе почти два часа.
— Добре. Знаят ли, че идваме?
— Не още. Виж… Имаш ли някакво влияние сред федералните?
— Не бих казал.
— И аз.
Мъжът от Лагуна Бийч вече гледаше самолетните си билети.
— Имай вяра, Уолт. Ще се видим след няколко часа.
Сиатъл, 4 април (Ей Пи):
Социалните напрежения вчера избухнаха в истински бунт днес, когато три големи компании в сферата на аерокосмическата промишленост затвориха врати и не допуснаха по местата им своите работници, които искаха да започнат работа след провеждането на несъгласувана спонтанна стачка. Насилието е продължение на вълненията след едновременното обявяване през миналата седмица на „предстоящо фирмено преструктуриране“, довело до страхове от масови съкращения в отрасъла.
Няколко независими източника пуснаха слуха, че през вратата на върха на хребета Джонсън се е промъкнал пришълец от друг свят и сега броди на воля из района на Форт Мокси. Разказват се истории за гласове отникъде, за отвличания на деца, за бури, насочени срещу конкретни личности. И вече има поне една смърт при, най-меко казано загадъчни обстоятелства.
Миналата седмица Джек Макуиган изостави снегомобила си в горите край шосе 32, окръг Кавалиър, и тичешком излезе на магистралата, където бе ударен от микробус. Шофьорът на микробуса каза, че Макуиган е изглеждал като че ли се е спасявал от някой. Или от нещо.
Полицията в окръг Кавалиър е буквално засипана със съобщения за наблюдения, а последните посетители в района съобщават, че за пръв път, откакто се помнят, местните жители заключват външните си врати.