Той се отпусна в стола.
— Трябва да обсъдим как ще се отбраняваме.
Вратата се отвори и влезе Макс.
— Никога не съм допускал, че подобно нещо може да стане възможно — с извинителен тон каза той. — Опитвах да се свържа със сенатор Уиковски, но изглежда линиите са прекъснати.
Уокър се усмихна.
— Не ни дават да говорим с никого. Но не мисля, че това има значение. Дори сенатор не може да промени с нещо положението, в което се намираме. — Председателят изпитваше известно съжаление към Макс, който винаги му бе изглеждал малко неуверен. Уви, трудно е да събереш кураж, когато си във война със самия себе си.
Той погледна през прозореца към залеза. Мисълта, че може да не види друг, го натъжи.
Ейприл разговаряше с последните тръгващи си изследователи и се питаше дали те няма да се окажат последните хора, видели Едем. Това бяха Сесил Морин — въздебел, мекушав на външен вид микробиолог на средна възраст от университета в Колорадо; Агата Грийн — харвардска астрофизичка, прехласнала се по чудесата на мъглявината Конска глава; Дмитрий Рушенко — биолог, работещ във фармацевтичната компания „Смит-Клайн Бийчам“.
— Бих искала да се пренеса там — въздъхна Грийн.
— Вярно ли е, че правителството възнамерява да изземе този обект? — попита Морин.
— Изглежда — кимна Ейприл.
Морин тъжно поклати глава.
— Бог да ни е на помощ.
Рушенко отвори вратата на колата си.
— Правдата е на ваша страна, знайте това — акцентът му беше нюйоркски, може би от Лонг Айланд.
— Знаем.
— Ужасна е мисълта тази врата да мине в ръцете на правителството — продължи той. — Страшно жалко. Бих искал да мога да помогна по някакъв начин. — Той се качи в колата си и завъртя ключа на двигателя.
— Ще ви кажа нещо — обади се Грийн. — Ако трябваше аз да решавам, нямаше да им я дам доброволно.
Ейприл задържа вратата, докато жената се качи.
— Смятаме да останем — каза Ейприл, използвайки множественото число в образен смисъл, защото самата тя нямаше никакво намерение да остава. Но се почувства добре, че изрече тези думи. — Ще бъде чудесно, ако и вие останете с нас, Агата, стига да го желаете. — Думите й трябваше да прозвучат като шега, но объркването на астрофизичката я притесни.
— Колко бих искала да мога, Ейприл — отговори тя, — наистина бих желала да мога да си го позволя. Но имам съпруг и малка дъщеричка — и жената се изчерви.
Останалите не казаха нищо.
Ейприл очакваше своя шанс да размени няколко думи насаме с председателя. Той беше излязъл навън с Адам и другите. Групата се бе привела срещу вятъра и обикаляше куповете пръст, натрупани по периферията на изкопа. Досети се, че тези купове ще се превърнат в първата линия на отбраната.
— Макс — обърна се тя към него, — защо правят всичко това? Какъв е смисълът?
Макс започваше да намразва Ротондата и всичко, свързано с нея.
— Не знам — призна той. — Може би е въпрос на самобитност.
Ейприл знаеше, че Макс нетърпеливо очаква от нея да се съгласи да тръгват. Беше я предупредил веднъж за рисковете, които има в едно спускане из тъмното с кола по път, охраняван от неспокойни полицаи.
Вече се бе стъмнило.
— Не ми се иска да си тръгваме просто така — каза тя, поставяйки началото на нов цикъл от все същия разговор, който бяха водили през последния час.
— И на мен.
— Как бих искала да можем нещо да направим.
— Но защо те настояват за това? Какво биха могли да спечелят?
В осем часа външното осветление бе изгасено, но сиянието откъм Ротондата попречи да се възцари пълен мрак.
— Жалко, че не могат да хвърлят платнище върху сградата — обади се Макс.
Когато председателят остави Адам навън и тръгна обратно към къщичката на охраната, Ейприл сметна, че моментът е подходящ.
— Макс — каза тя, — нека говорим с него.
Макс бе загубил надежда да накара някой да се държи разумно. Според него Адам Скай и хората му, макар до този момент да се бяха държали като разумни човешки същества, сега се бяха оставили да бъдат обладани от духа на минали сражения и стара омраза. Самата природа на Макс се бунтуваше срещу мисълта да кажеш на федералния съд и на полицията да вървят на майната си.
Уокър изобщо не изглеждаше унил, когато те се приближиха до него.
— Председателю — заговори Ейприл с треперещ глас, — не правете това. Не можете да ги спрете.