Брокоу: Господин Полк, току-що станахме свидетели на призива на Джеймс Уокър за въздържаност и чухме обвинението му, че правителството се опитва да открадне земя, която принадлежи на индианците сиу. Каква е вашата реакция на тези думи?
Полк: Том, председателят Уокър и индианците сиу имат искрената ни симпатия. Бих искал да направя пределно ясно, че действията, които предприемаме, са в интерес на всички. И нека повторя за пореден път: ние не крадем земя. Ние само искаме тя да бъде под наш контрол.
Брокоу: Какво точно означава в случая думата „контрол“, господин Полк? Кой всъщност ще контролира операциите при Ротондата?
Полк: Разбира се, че сиу. Единствената причина, поради която искаме да бъдем там, е, че… Виж, Том, ситуацията е уникална. Никога преди не сме се сблъсквали с подобно нещо. Длъжни сме да се погрижим да бъдат взети съответните мерки за сигурност. Просто си нямаме представа с какво се занимаваме и носим отговорност пред американския народ да се погрижим да няма неприятни изненади. Нима тази позиция е неразумна?
Брокоу: От каква заплаха по-конкретно се страхувате?
Полк: Първата ни грижа е да успокоим всички. Защото както знаеш, има слухове за нещо, което е излязло през Ротондата…
Брокоу: Само не ми казвайте, че и вие вярвате в това.
Полк: Не, лично аз не вярвам. Но не става въпрос за мен. Защото много други хора вярват. И ние трябва да ги успокоим.
Брокоу: Значи възнамерявате да отнемете със сила земята на индианците сиу, защото някои хора в Северна Дакота се притесняват?
Полк: Има и други съображения. Не знаем точното естество на опасностите, които може би ни дебнат там. Болести, например. Това е основната ни грижа. Просто се налага стриктен контрол над тези врати.
Брокоу: Изглежда обаче, че индианците няма да се подчинят на съдебното постановление.
Полк: Честно казано, не мисля, че им е оставен голям избор.
Брокоу: Е, все пак те са тези, които трябва да решават. Господин Полк, готови ли сте да използвате сила?
Полк: Сигурен съм, че няма да се стигне до това.
Брокоу: Но ще използвате, ако се наложи, така ли?
Полк: Уверени сме, че нещата ще бъдат разрешени по мирен път.
Брокоу: Благодаря ви, сър.
Полк: Аз ти благодаря, Том.
Хоръс Гибсън седеше във временния команден пункт, изграден на хълм на няколко километра северно от хребета Джонсън, и разглеждаше последните въздушни снимки на района, както и синоптичната прогноза. Беше свършил съвестно домашната си работа по отношение на Адам Скай и не очакваше в отбраната да има някакви пропуски. Не беше съвсем сигурен и с какви точно оръжия разполага Скай.
Предпочитанията на Гибсън бяха да пусне димна завеса и да проведе обработка с парализиращи гранати. Заслепи ги, раздрусай ги и после използвай хеликоптерите за десант, преди да са се съвзели, за да се прегрупират. За нещастие горе духаха ветрове със скорост шейсет километра в час и дори се очакваше да се усилят през нощта. Значи не можеше и да се мисли за димна завеса като прикритие на атаката. Още по-лошото бе, че ветровитото време щеше сериозно да ограничи маневреността на хеликоптерите, но това не бе фактор от решаващо значение.
Ако зависеше само от него, Хоръс щеше да обсади района и кротко щеше да изчака защитниците да се предадат сами. Но натискът да се намери решение на ситуацията идваше не от къде да е, а от Белия дом. Направи го, Хоръс! И толкова.
Местността не беше удобна за водене на сражение. Защитниците имаха пряка кръгова видимост върху голям район, без никакви възможности за прикритие от страна на атакуващите. Щяха да ги изпозастрелят като на стрелкови полигон за чинийки.
Най-практично изглеждаше да атакува земните валове с хеликоптерите „Блекхоук“ и да се опита да изтласка защитниците в ямата. Или да предизвика достатъчно хаос, за да осъществи кацане.
Елизабет Силвера бе заела заедно с началник Даутабъл и десетина офицери от полицията място на възвишение на около четиристотин метра западно от горния край на пътя до върха. Позицията им бе открита, ако индианците започнеха да стрелят, но за сметка на това предлагаше идеални условия за наблюдение. Купчините пръст бяха в сянка и Скай беше окачил платнища на рамки от дървени пръти, за да не се виждат хората му на фона на сиянието от Ротондата. За тяхно нещастие нощта беше ясна и имаше почти пълна луна. Разузнавателният хеликоптер правеше редовни огледи и сега бе увиснал над северната част на планината.