— Както стане, Хоръс.
Хоръс стовари с трясък слушалката върху телефона. Не улучи вилката и тя падна в снега.
— Не се целете, за да убивате — предупреди председателят, — освен в краен случай.
— Защо? — опита се да възрази Малкия призрак. — Нали това е война.
Уокър кимна.
— Знам. Но времето е на наша страна. Колкото по-дълго отложим вземането на решение, толкова по-добре за нас.
Бяха се събрали в полукръг в края на ямата. Вятърът блъскаше платнищата, които хвърляха сянка в сиянието на Ротондата.
— Защо не ни обясниш? — помоли Андреа.
— Идва помощ. Ако още ни има, когато пристигне, и ако ситуацията не се е развила до точката, откъдето не може да има връщане, мисля, че е възможно да оцелеем. И може би да запазим онзи свят…
— Но те ще се опитат да ни убият. Защо и ние да не…?
— Защото пролеем ли веднъж първа кръв, спиране няма. Така че стойте в прикритията, отвръщайте на огъня, но не стреляйте на месо. Не искам загуба на човешки живот… освен ако не може без това.
Адам дръпна Андреа и Джордж Фрийуотър настрана.
— Разполагате се по фланговете — нареди той. — Джордж, ти отиваш до паркинга. Внимавай. Онези ще имат проблем. Ще им покажем, че не могат да се стоварят с хеликоптери безнаказано. Те вече знаят, че е изключено да ни смачкат с директна атака. Значи ще опитат някаква хитрост. Не изключвам да пробват да ни заобиколят и да завладеят Ротондата.
— Това няма да мине — каза Джордж. — Нали ще се озоват долу в ямата.
— Но ще разполагат с Ротондата. Което обезсмисля всякакви други съображения. А могат да опитат да ни изненадат и в тил. — Той погледна Андреа. — Това означава да се изкачат по скалите. Аз вече надзъртах надолу и не видях нищо. Ала на тяхно място бих имал тази възможност предвид.
— Ще има ли сигнал за ответен огън? — попита Андреа.
Адам стоеше с лице, скрито в сянката.
— Не, действайте по ваше усмотрение. Само че искам те да стрелят първи.
Международното летище на Гранд Форкс не е натоварено по онзи начин, по който са натоварени „О’Хеър“ или „Хартсфийлд“21. Но то все пак обслужва няколко големи авиокомпании, така че поддържа голям пътникопоток.
Двата чартъра бяха паркирани без забавяне на бетонната престилка до административните офиси в главния терминал. Макс обикаляше във въздуха над летището, докато кулата насочваше хеликоптерите на „Блу Джей“ под силния вятър.
Макс размени няколко думи с пилотите на чартърните самолети, информира ги, че той е координаторът на цялата акция, че иска да прехвърли пътниците директно в хеликоптерите и че се надява това да стане колкото може по-скоро и по-бързо.
Момчетата признаха пълномощията му, а не след дълго получи и указания от кулата да кацне от запад и да паркира пред конкретен сервизен хангар. Той предаде „Светкавицата“ на техниците и намери кола за превоз на багажа, която го хвърли до мястото, където трябваше да стане прекачването. Когато пристигна, няколко от пасажерите вече се бяха наместили в хеликоптерите. Другите чакаха реда си да се качат. Служител на товарните служби помагаше да се натовари инвалидна количка. Бен Марки бе дошъл заедно с оператор. Макс позна Уолтър Аскуит, който неведнъж бе идвал горе и който искаше да напише книга за Ротондата. Едно-две от лицата на новопристигналите му се видяха познати и Макс се готвеше да разпита кой кой е, когато чу някой да произнася неговото име. Обърна се и видя приближаващия Уилям Хоук.
— Благодаря ти за всичко, което направи, Макс — искрено каза той.
— Беше удоволствие — отговори Макс. — Надявам се да свърши работа.
Хоук бе висок и широкоплещест. В тъмните му очи гореше пламъкът на тих гняв и Макс без никакъв проблем си го представи на кон, понесъл се напред в атака срещу Седма кавалерия.
Бил Дейвис му махна с ръка — той вече седеше на пилотското място.
— Съветник — извика Бил, за да бъде чут през рева на двигателите, — ще трябва да тръгваме, ако искате да сте там преди полунощ.
Хоук погледна Макс.
— Идваш ли с нас, Макс?
— Не — поклати глава той и неубедително добави: — И без това е тясно.
Хоук му предложи десницата си:
— Успех, Макс.
Странна фраза при тези обстоятелства.
— И на вас, съветник.
Бен Марки вече бе потънал в разговор с пътниците. Хоук се качи последен и роторите заглушиха всичко останало.
21
Съответно в Чикаго и Атланта; смятани за едни от най-големите в САЩ и обработващи по близо двеста хиляди пътници дневно само по вътрешните линии. — Б.пр.