— Какво искате?
Ейприл погледна часовника си. Беше точно полунощ.
Жената свали мегафона.
— Председателю, време е да освободите терена.
Вятърът си играеше с бялата коса на Уокър.
— Не!
— Противопоставяте се на разпореждане на съда — напомни жената. После пристъпи напред до самата ограда — можеше да я докосне с ръка, ако пожелаеше. — Не правете, това.
— Не ми оставяте друг избор.
Ръката на Пайп намери рамото на Ейприл.
— Не се надигай, когато започне стрелбата. А още по-добре, спусни се в ямата и стой прилепена до стената. Може би след известна подготовка ще спрат и ще ни предложат да се предадем. Ако го направят, качи се горе, покажи им това и се предай. Но трябва да действаш бързо.
Той й подаде голяма ленена носна кърпичка.
Вместо бял флаг.
Наложи се да се забавят, докато Бумър, Макс и двама от посетителите (те се представиха като Уоли и Скот) приключат с монтирането на ски колесника на 47-цата. Справиха се доста ловко и личеше, че имат опит. Намираха се на рядко използвана част от пистата, зад оръжейния склад на Националната гвардия. Когато самолетът беше готов за полет, пасажерите се изсипаха от офиса на „Съндаун Авиейшън“ и се качиха на борда. В товарния отсек имаше пейки, но не беше много удобно.
С внезапно натежало сърце Макс ги проследи един по един. Приближи се Хоук и застана до него.
— Благодаря ти — каза той. — Знам, че не искаш да го правиш.
— Няма кой друг — безпомощно отвърна Макс.
Качи се, седна на мястото на пилота и съобщи на кулата, че е готов да излети за Форт Мокси. Получи разрешение, точно когато приключваше с предстартовата проверка.
На седалката на помощник-пилота седна онзи, на когото викаха Скот.
— Нещо против? — въпросително го погледна той.
— Не — отговори Макс. — Летял ли си с такова чудо? — с надежда го попита той.
— Дошъл съм тук, за да погледам как си върши работата един професионалист, Макс — обезкуражи го Скот, който изглеждаше абсолютно спокоен.
Макс се питаше, дали когато пристигнат, няма всичко вече да е приключило. Даде контакт и старият товарен самолет бавно пое по пистата.
Като излетя във въздуха, Макс се опита да визуализира в съзнанието си върха на хребета Джонсън. Очакваше, че ще заходи от югозапад. Площадката за кацане определено нямаше да е просторна, а най-дългият диагонал беше в посока на пропастта. Можеше, разбира се, да се спусне малко по на север и тогава краят на „пистата“ щеше да опре в гората, а не в празното. Но това скъсяваше ефективния път с поне шейсет метра.
Искаше му се Сейл да е тук.
Настроението в товарния отсек бе миньорно.
— Дали не са те? — и Ейприл посочи самотния хеликоптер.
— Не мисля — отговори й Пайп, като за всеки случай надникна през бинокъла. — От онова нещо стърчат толкова много цеви на различни оръжия… — Той пак погледна Ейприл. — Долу главата.
Тялото й вече бе сковано от страх.
Хеликоптерът се държеше на разстояние и кръстосваше напред-назад на около триста метра от тях. Появи се Адам и коленичи до ракетомета.
— Добре, Уил. Предполагам знаеш как да го използваш?
— Да — отговори Уил. — Но аз все още съм убеден, че трябва да свалим хеликоптера.
— Не, придържаме се към първоначалния план.
Пайп недоволно изпъшка, зареди оръжието и го сложи на рамо.
— Единственото, което ще постигнем — каза той, — е да ги предупредим, че имаме ракетомет.
— Именно, Уил. Такава е целта ни. — Адам стисна рамото на Ейприл. — Няма страшно — успокои я той.
— Готов съм — съобщи Пайп.
Сякаш усетил какво предстои да се случи, хеликоптерът прекъсна кръстосването и се понесе на скорост към тях. Ейприл видя огънчетата в долната част и в следващия миг Адам я натисна към земята.
— Огън — извика той.
Ракетометът глухо стреля и неуправляемият ракетен снаряд остави огнена диря отстрани на връхлитащия хеликоптер. Едновременно с това земята пред тях изригна под забиващите се в нея метални парчета. Над главите им се спусна черен облак. Хеликоптерът прелетя с оглушителен грохот над тях и веднага след това се чуха картечни откоси.
Когато се осмели да надигне глава, Ейприл видя, че дълъг участък от оградата беше изчезнал, сякаш никога не го бе имало. На негово място се виждаха само димящи кратерчета от едрокалибрени куршуми.