— Всички добре ли са? — попита Адам.
Хората му се обадиха един по един.
— Хубаво — въздъхна той. — Сега те със сигурност знаят, че разполагаме с ракетомет. Да видим дали това ще ги задържи на разстояние.
— Извънредно съобщение на NBC. — Поредният епизод на комедийния сериал „Анджи“ бе прекъснат и на екрана се появи Том Брокоу. Седеше пред монитор, на който се виждаше вече добре познатият на всички зрители хребет Джонсън. — Съобщава се за стрелба в близост до Ротондата. По наша информация отряд от Службата на щатските шерифи е направил опит да завземе конструкцията чрез сила. Сградата се отбранява от група индианци на племето сиу, които отказват да се подчинят на съдебно постановление, заповядващо им да предадат обекта. Засега подробностите все още не са известни, най-вече заради наложеното информационно затъмнение. След двайсет минути е насрочена пресконференция. Междувременно, ето какво е известно…
— Мамицата им! — намиращият се в един от хеликоптерите Гибсън натисна ключа на радиостанцията. — До всички: не предприемайте нищо, докато не получите заповед.
Чарли Еванс и още двама алпинисти вече висяха на шест метра под ръба на, скалата.
— Разбрано — каза тихо Чарли в микрофона.
— Не по-късно от няколко минути — и Гибсън смени честотата. — „Светкавица-три“.
— „Светкавица-три“, слушам.
— Следвай ме.
Гибсън не възнамеряваше да позволи на копелетата да свалят една от поверените му машини. Спусна се в гориста местност южно от върха и събра отряда си. Имаше деветима души на разположение, плюс хеликоптерите, естествено.
— Добре, дами и господа — със сдържана ярост кимна той. — Щом искате по лошия начин, нека така да бъде.
— Идват — съобщи Малкия призрак. — Предайте на другите.
От гората една по една се изнизваха сенки и се плъзгаха към тях.
— Не предприемайте нищо, но имайте готовност — предупреди Адам.
Сенките се приближаваха в начупена линия. Хората бяха облечени в черно и въпреки лунната светлина, едва се различаваха на фона на тъмната гора. Адам изчака да наближат на сто и петдесет метра. Тогава леко почука Малкия призрак по рамото.
— Хайде, Джон — каза му той. — Над главите им.
Малкия призрак изстреля къс откос към звездите. Сенките замръзнаха, изчакаха няколко секунди и пак продължиха.
— Адам — обърна се към него Малкия призрак, — така няма да стане. Ако изобщо смятаме да ги спираме, после ще бъде късно.
Макс видя припламващите огънчета още на петнайсет километра от върха.
— Закъсняхме — обърна се той към Скот.
В същия момент се обади и радиото:
— C-47, намирате се в забранена зона.
— Ъ-ъ… разбрано — отговори Макс. — Загубих се.
— Предлагам да се отдалечите по две-седем-нула.
— Остани на курса — каза Скот.
Макс се намръщи.
— Но там долу се води война. Вече не можем да я спрем.
— Може да не е така.
Добре, въздъхна Макс, след като си сложил главата в торбата…
Радарът засече нещо на север.
— Насочва се към нас — отбеляза Скот.
Макс кимна. Искаше му се да изглежда като че ли е попадал в подобни ситуации всеки ден. Включи радиоуредбата.
— Хайде, приятели — съобщи той на хората в товарния отсек, — кацаме след няколко минути. Пристегнете се.
Пред тях равнината преминаваше в начупени предпланини. Макс откри познатите очертания на хребета Джонсън и леко коригира курса на юг. Видимостта беше добра, а вятърът — североизточен, със скорост около четирийсет възела.
— Не е най-подходящото време — промърмори той на себе си.
— Ще се справиш — окуражи го мъжът до него.
Сериозен глас по радиото го предупреди, че го чака арест.
Макс се спусна на хиляда метра, отне от скоростта и когато приближи на седем километра, спусна задкрилките. Площадката за кацане му изглеждаше не по-голяма от пощенска марка. В следващия момент видя Ротондата и пламъчетата на изстрелите около нея.
За тях се залепи военен хеликоптер. Макс погледна през прозореца от своята страна. Облечен в черна десантна униформа мъж седеше до отворената врата с автомат в скута.
Радиото изпращя:
— C-47, обърнете назад. Извършвате нарушение.