Върхът бързо се приближаваше. Макс леко намали скоростта на спускане.
Мракът пред носа на самолета бе прорязан от откос трасиращи куршуми.
— Ще стреляме по вас, ако се наложи.
Макс мина в бръснещ полет над рядка горичка, отне още от мощността и усети главния колесник да прави контакт.
Самолетът леко отскочи обратно във въздуха и пак се спусна.
В слушалките му крещяха гласове. В този момент опашният колесник, който също бе с монтирани ски, докосна земята.
Макс изключи. Проблемът при приземяването със ски колесник е, че няма спирачки. Той дори не можеше да използва ривърс. Нямаше никакъв контрол — оставаше му само да чака самолетът да спре от само себе си.
Ротондата се оказа отдясно. Сега вече ясно чуваше автоматни откоси.
— Какво има в края на полето? — поинтересува се доброволният му помощник-пилот.
— Още един кратък полет — отговори Макс.
Минаха край Ротондата. Пасажерите отзад мълчаха. Снегът под тях съскаше.
Самолетът се плъзна между паркинга и два бързо отдалечаващи се от пътя му полицейски джипа. Колелата им изхвърляха сняг.
А пред тях, някъде на границата на видимостта, се намираше пропастта.
Мина му нелепата мисъл да включи двигателите и да се опита да излети или поне да завие наляво и да забие самолета в горичката. Но вече беше късно да направи каквото и да било, освен да изчака края.
Шумът в слушалките му спря.
Макс се сви.
Ските подскочиха по някаква бабуна.
Пропастта се разтваряше. Вече се простираше през целия хоризонт.
Самолетът намали скорост.
И спря…
Над тях прелетя „Блекхоук“.
Макс не виждаше нищо пред себе си.
— Никой да не мърда — предупреди той пасажерите.
— Добро кацане, Макс — поздрави го помощникът.
Той погледна през страничното стъкло, откопча колана, надигна се и за всеки случай провери от другата страна.
— Предостатъчно — промърмори сам на себе си и седна обратно. После запали левия двигател.
— Ей — обезпокои се Скот, — нали ще внимаваш?
— Няма страшно — успокои го Макс. — Този приятел може да направи завой върху монета.
Беше си самата истина. В товарния отсек се разнесоха протести, гласът в слушалките отново се върна, но Макс завъртя самолета в обратна посока и невъзмутимо рулира към Ротондата.
Когато Макс направи маневрата, Гибсън видя открилата му се възможност.
Миг по-късно хората му запълзяха напред под насрещния огън. На левия фланг Андреа видя една кука да излита от пропастта във въздуха и да се забива в земята.
— Самолетът идва насам — съобщи заместникът на Гибсън. Фаровете му осветиха за момент паркинга. Машината наистина се насочваше към групата на Гибсън.
— Виждам. Какво, по дяволите, се опитват да направят тези хора?
Радистът притисна слушалките върху ушите си.
— „Светкавица-две“ чака инструкции — каза той.
— За какво?
Дали да открие огън, Хоръс, какво друго?
— Не, дявол да го вземе. Ония там са се побъркали.
Радистът се вслуша и отново съобщи:
— Хеликоптерите са над върха.
Макс приближаваше внимателно Ротондата. Мракът се разкъсваше от блясъка на изстрели.
Отзад се чу гласът на Аскуит:
— Не може ли малко по-бързо?
После се обади футболният защитник:
— Моментът не е подходящ за предпазливост, Макс.
Подкрепиха го и другите. Макс послушно подаде газ и се насочи право към дупката в оградата — там, където кръстосаният огън беше най-ожесточен. По фюзелажа зачаткаха куршуми и той се опита да си представи гнева на Сейл, когато й върнеше самолета. Един от прозорците в кабината се пръсна на парчета.
Макс стигна до една от купчините пръст и разбра, че по-нататък не може.
— До тук сме — извика той и изключи.
Отзад вече отваряха люка на товарния отсек. Операторът на Бен Марки, висок русоляв младеж на двайсетина години, беше коленичил до отвора и нагласяше оборудването си. Когато се приготви, той включи осветлението и обяви:
— Готово, да тръгваме.
Бен Марки — той вече говореше в микрофона — кимна на Уолтър Аскуит, който чакаше сигнал. Уолтър скочи от самолета и се озова под автоматен откос. Един куршум го улучи в крака, втори се заби в гърдите му. Той тежко рухна в снега.