Ужасен, Гибсън видя отблизо целия инцидент. Нови двама души скочиха от самолета и се хвърлиха върху ранения, за да го защитят с телата си от куршумите. После забеляза, че на вратата на товарния отсек стоят още хора, а други излизат от кабината. Никога през живота си не бе ставал свидетел на подобен идиотизъм. Тъпи кучи синове!
— Обяви прекратяване на огъня — обърна се той към радиста. А на заместника си каза изумен: — Не мога да повярвам.
И в следващия момент разбра, че го показват по националната телевизия. Разпозна Бен Марки, проснат на земята, за да не бъде застрелян, но не спиращ да говори нещо в микрофона. Видя и оператора му да завърта плавно камерата в панорамен кадър на ранения, дупките от куршуми по земята и въоръжените хора от двете страни.
Няколко секунди по-късно огънят заглъхна и спря.
Приближи се черната правителствена кола. От нея изскочи Елизабет и се затича към тях.
— Какво, по дяволите, става? — осведоми се тя. После видя Аскуит и прехапа устни: — Какво се е случило?
От самолета един по един продължаваха да слизат хора — някои с лекота, но повечето имаха нужда от помощ. Дойдоха и полицейски коли с мигащи светлини. Появи се и инвалидната количка.
— Кои сте вие, хора? — изгледа групата им Елизабет.
Няколко от тях казаха имената си, но Гибсън бе прекалено далеч, за да ги чуе. Тя погледна към него. Хоръс вече обмисляше как най-добре да го направи: да заобиколи всички и да използва моментното спиране на огъня, за да получи тактическо предимство по отношение на индианците, които все още никакви не се виждаха. Знаеше, че е възможно и беше уверен, че може да го направи.
— Виждате с очите си какво става тук — каза Марки в микрофона. — Уолтър Аскуит, носител на наградата „Пулицър“ за литература миналата година, бе прострелян.
Аскуит!? Гибсън се изуми. Боже Господи, как ще се разсмърди.
Футболистът клекна до Аскуит, като напразно се опитваше да спре кръвотечението, а друг мъж с бяла брада се опита да му повдигне главата за по-удобно.
— Момчета, има ли лекар с вас? — попита жената, когато най-сетне пристигна и линейката.
Но очите на Аскуит бяха безжизнени и няколко секунди по-късно той умря, вкопчен в ръкава на футболиста.
Занесоха тялото му в линейката. Тя се изтегли и тогава Гибсън пристъпи напред и се представи.
— Налага се да ви помоля да дойдете с мен — заяви той.
— Защо? — попита го мъжът с бялата брада. Беше среден на ръст и чертите на лицето му издаваха благ характер, но се виждаше, че полага усилия да сдържа яростта си. — За да можете да продължите с вашата война ли?
Гибсън не отмести поглед, но усещаше, че ситуацията се влошава.
— Арестувай цялата пасмина — прошепна му Елизабет.
— Кой сте вие? — попита Гибсън мъжа, който единствен от всички бе проговорил до момента. Беше познал двама от дошлите, но не и него.
— Стивън Джей Гулд — каза му той, повишавайки глас, за да се пребори с воя на вятъра. Камерата се обърна към тях и ярката светлина го идентифицира за затаилите дъх зрители из цялата страна. — Не мисля, че сме склонни да сътрудничим. А ако правителството иска да убие още някой, нека започне с нас.
Един по един пристигналите пристъпваха напред и заставаха в редица, разделяща двете страни.
— Гулд — обяви Бен в микрофона — е палеонтолог.
Камерата се премести на висок мъж с аристократична осанка.
— Чарлз Кърън — продължи Бен, — теолог — и му подаде микрофона, за да се представи сам.
Кърън беше запазил невъзмутимостта си, сякаш се готвеше да сгълчи провинило се дете.
— Това е повече от някакъв спор върху правото на собственост — изрече той. — Хребетът Джонсън не принадлежи на едно правителство, той не може да бъде собственост дори на всички правителства. Той принадлежи на всички нас. — После погледна право в камерата: — Днес неговите защитници са под обсада. Така че ние всички сме под обсада.
— Артър Шлезинджър, младши — историк.
Кафявите очи на Шлезинджър проблясваха иззад очилата с рогови рамки. Гибсън малко по малко започна да се чувства напълно безпомощен.
— Скот Карпентър, астронавт.
Беше помощник-пилотът на Макс. В отлична форма, готов да излети в орбита, ако трябва веднага, той сдържано кимна на невидимата публика.