Бризът ги галеше. Звездите над извитата брегова линия примигваха.
— Но има рискове — напомни Уокър.
Кърън кимна.
— Рисковете са пропорционални на страховете — и се усмихна. — Според мен тепърва ще ни търсят обяснение.
— Няма от какво да се страхуваме — заяви Шрам.
— Стивън е прав — намеси се Шлезинджър. — Изправени сме пред нов свят. А новите светове малко трудно се комбинират със старите идеи.
— Значи ли това, че точно ние трябва да поведем атаката? — попита Бенфорд.
— Мисля, че сте длъжни — намери куража да се обади Макс.
Няколко лица се обърнаха към него. Стори му се, че тази мисъл ги безпокои. Легуин разбърка огъня с пръчка. Главните запукаха и в нощта се издигна облак от искри.
— Струва ми се малко арогантно — каза тя.
Шрам отвори две бири и подаде едната на Бенфорд.
— Разбира се, че е. Но на мен ми се струва, че ще имаме нужда от известна доза арогантност.
— Все пак може да не ни оставят да помогнем лично — напомни Кърън. — Още не съм напълно сигурен, но ми се струва, че снощи нарушихме федерален закон.
Сейгън се усмихна.
— Не мисля, че има за какво да се безпокоим. По-скоро Мат Тейлър ще има нужда от всичката помощ, която ще може да намери.
— Да — въздъхна Ейприл. — Бих искала да мога да помогна на президента. Снощи той едва не стана причина за смъртта ни.
— Нямаше избор — сви рамене Шлезинджър. — Всъщност в момента май никой на Земята няма избор и ние сме причината за това положение на нещата.
— Съгласен съм — пак се обади Хокинг. — И според мен е редно да се замислим как да помогнем на хората да излязат от това положение.
Бенфорд кимна.
— Като начало ще ни трябва малко положителен имидж.
— Именно — съгласи се веднага Уокър, който лично се бе убедил в силата на манипулацията на общественото мнение.
— Може би някакво телевизионно предаване — подсказа Ейприл. — Да покажем на хората какво представлява това място. И какво би могло да означава.
— И какви рискове предполага — допълни идеята й Карпентър. — Трябва да сме честни. В тази връзка… — той погледна председателя. — Какво ще кажат сиу? Склонни ли сте да помогнете?
Всички погледи се насочиха към Уокър.
— Мисля, че нашата позиция може да бъде следната: ние ще настояваме този свят да не се превръща във втора Северна Америка. И ще контролираме вратата единствено, за да бъде избягната тази опасност. Извън това… да, ние ще бъдем горди да помогнем.
Конската глава се издигаше в небето над морето. Илюзията, че наближава буря, беше завладяваща.
— Ще има доста работа — отбеляза замислено Шира.
Без да се наговарят, те вдигнаха едновременно погледи към звездите, вслушаха се във вятъра и усетиха топлината на огъня върху лицата си.
— Колко хубаво щеше да бъде, ако всички бяхме оцелели — прошепна Легуин.
Уилбър кимна. Лицето му беше скрито в сянката.
— Имам записките на Аскуит върху проекта.
— Достатъчно пълни ли са за публикуване? — попита Хокинг.
— О, да. — Уилбър се пресегна зад гърба си за якето си и го метна върху раменете си. — И са доста впечатляващо написани. Може би, в крайна сметка, той ще ни надживее.
Епилог
Ейприл Кенън проследи сака си да изчезва в блесналото за миг ярко кълбо. Седмината й спътници (единият от които беше пенсиониралият се неин бивш началник Харви Кек) оглеждаха за последен път екипировката.
Тя се обърна към Макс:
— Сигурен ли си, че не искаш да дойдеш? — Изглеждаше прекрасно под зеленикавото сияние.
— Не — отговори й той. — Не обичам изненадите, а ми се струва, че там, където отиваш, ще бъде пълно с тях.
— Ще бъдем внимателни — докосна го по ръката тя.
Замисълът беше да се изследват връзките през терминала на Едем. Експедицията вземаше сериозен запас храна и вода. Носеха скафандри, обикновени кислородни маски и комплекти за полеви анализ на замърсяващи примеси, много резервни части и разнообразно изследователско оборудване с най-различни датчици. Ако всичко минеше добре, щяха да се върнат след две седмици с необятна информация за световете отвъд Едем (засега поне се бяха споразумели да не пипат Лабиринта).