— Макс — попита го Ейприл, — а ти какво ще правиш? Ще си купиш остров в Бахамите и ще легнеш да почиваш?
Той се засмя.
— Не, ще се опитам да проследя нашия посетител.
— Като че ли е изчезнал. — Тя потръпна и неуверено допълни: — На твое място не бих се занимавала с него.
— Мисля, че отговорността да го намерим е наша.
— Отговорността пред кого?
— Не съм сигурен. Може би пред самото създание. Чувствам някаква симпатия към него.
— Може да се окаже опасно.
— Може, наистина. Но ние вече знаем, че то има своеобразно чувство за хумор. Иска ми се да мога да поговоря с него.
Харви й направи знак. Останалите бяха готови.
— Внимавай, Макс — каза му тя.
— Разбира се. — Макс установи, че има проблем с гласа си. — И ти. И се върни, чуваш ли?
— О, можеш да разчиташ на това. — Ейприл се приближи до него, той я прегърна и тя вдигна лице към неговото. Целуна я, без да се замисля — дълго и страстно.
От автора
Езерото Агаси наистина е съществувало. Позволих си някои волности с очертанията на бреговата му линия, но общо взето се стараех да не изопачавам много фактите. Иначе всеки, който се интересува, може да прелети над западния край на долината на Ред Ривър до границата с Канада и няма как да не види древния бряг.