Макс, който като всеки друг обичаше да си играе със загадки, предложи на Джини да разведе Ейприл, докато той вкара Том в курса на нещата. Мъжете влязоха в къщата и хвърлиха нова цепеница в камината.
Жените останаха в хамбара близо час и се върнаха премръзнали. Ласкър наля на всички по чаша бренди.
— Е, Ейприл — започна Макс, — какво мислиш сега?
Ейприл отпи глътка.
— Наистина ли искаш да знаеш? Всъщност аз не виждам как изобщо някой е могъл да я построи. — Макс се вслушваше в пукота на дървата в огъня и наблюдаваше вътрешната борба на Ейприл с мислите й. — Знам как звучи това — каза тя накрая.
— И какво точно означават думите ти? — попита Макс.
— Означават, че става дума за обект извън възможностите на нашата технология. Но аз знаех това и преди да дойда тук.
— Нашата технология? — наблегна на думата Макс.
— Далеч отвъд нейните предели.
— Чакай, чакай… какво искаш да кажеш? — настоя той. — Че яхтата е построена в Япония? Или на Марс?
— Може би на Марс. Другата възможност е на територията на Северна Дакота в епоха, предхождаща появата на индианците, да е съществувала свръхтехнологична цивилизация.
Макс хвърли поглед на Джини, за да види как реагира на тези думи. Не изглеждаше поразена, по-скоро скептично настроена. Жените явно бяха засегнали тази тема в разговора си отвън.
— Това е лудост — каза Ласкър.
— Лудост или не, никой днес не е в състояние да създаде копие на материалите, използвани в тази яхта. — Ейприл доизпи на една глътка питието си. — И на мен не ми се вярва.
— На мен си ми изглежда като най-обикновена яхта — подметна Джини.
— Знам. Може би, ако не изглеждаше действително толкова обикновена… — тя не довърши мисълта си и само поклати глава.
— Ейприл — обади се Макс, — помисли какво казваш. Ти наистина ли вярваш, че на Марс произвеждат подобни яхти?
— Този огън е прекрасен. — Цепеницата изпука, разцепи се и в огнището се разлетяха искри. — Вижте — продължи тя, — няма никакво значение дали е направена на Марс или на Алфа Центавър. Съществуват само няколко различаващи се модела, за да може една яхта да изпълнява функцията си. Някой някъде е построил тази и аз мога да ви гарантирам, че за въпросния някой дори не сме чували. — Вятърът в комина изсвири. Навън се запали двигател на кола. — Бих искала да можех да я видя, преди да сте я извадили от земята. И преди да сте я измили.
— Защо? — поинтересува се Ласкър.
— Защото сигурно щяхме да можем да направим някои изводи по състоянието на почвата около нея. Но може би това няма да се окаже толкова важно. — Тя извади от джоба си бял плик.
— Това е от въжетата за акостиране — обясни на Макс и на съпруга си Джини. — Намерихме тресчици.
— И какво от това? — попита Макс. Ейприл си наля от брендито.
— Обикновено пия много предпазливо — съобщи тя. — Но днес ми се струва, че съм го заслужила. — После се обърна към Макс: — Всяко от въжетата завършва с примка в единия край и с клипс на другия. Клипсът между другото работи. Не разбирам много от яхти, но тук става дума за нещо действително просто: когато акостираш, мяташ клупа върху някой от кнехтовете на борда на яхтата и хвърляш въжето с клипса на някой на кея, за да го завърже.
— И какво ни казва всичко това? — не разбра Макс.
— Казва ни, че би трябвало да можем да установим около какво са завързвали въжето. Което пък може да ни помогне да разберем къде е ставало това. — Тя прибра плика и погледна Ласкър; — Том, когато намерихте яхтата, тя изправена ли беше?
— Не — отговори й той, — лежеше на щирборда си. И то под наклон.
— Колко голям?
— О… не знам. Към трийсет градуса.
— Чудесно, значи наклонът на склона е към трийсет градуса — доволно заключи Ейприл.
— И какво от това? — подпита Макс.
— Вероятно нищо. Но може би има връзка с начина, по който яхтата е останала в покой.
— Останала в покой? — И Ласкър се затрудняваше да следи мисълта й.
— Да — обясни им Ейприл. — Когато е потънала.
6.
Къде е крайното пристанище, от което не ще вдигнем вече котва?
Ейприл едва не се беше отказала да лети с Макс на идване, като бе видяла P-38-цата, която той възнамеряваше да използва. Макар и замислена като едноместен изтребител, в „Светкавицата“ имаше място и за втора седалка, зад пилота. Много самолети от този модел, закупени след войната от колекционери, бяха модифицирани именно по този начин. „Бяла светкавица“ бе сред тях.