Флойд го изгледа шокиран:
— Но това не е истина, нали, Том?
Ласкър изразително го погледна и Флойд се успокои.
— Виж какво — подхвана отново Чарли, — истина или не, това е без значение. Важното за нас е, че могат да се направят много пари и ето как ние се сетихме, че ти, Том, си останал лишен от полагащата ти се част от благата. Така че сега сме дошли да ти предложим да организираме тази история като бизнесмени.
— Какво искаш да кажеш?
— Първо — започна Флойд, — атракцията трябва да се отдели от ремаркето. Не искам да те обиждам, но досега всичко изглеждаше като гаражна разпродажба. Нищо чудно, че някои хора не се отнасят сериозно.
— Атракцията? — не разбра Ласкър. — Това за вас атракция ли е?
— Не се засягай, Том — намеси се Чарли, намести седалището си на стола и той жално изскърца под него. — Ние обмислихме проблема и ни се стори, че изглежда добра идея да изложим яхтата на платформа.
— Ед предложи услугите си да я изработи — уточни Флойд. Говореше за Ед Грейндж, който обикновено осигуряваше технически парадните шествия и различните церемонии. — Той ще се постарае, бъди спокоен.
— Ще опънем тента над нея — продължи да развива идеята Чарли — и ще инсталираме няколко отоплителни радиатора.
Ласкър направи недоволна гримаса:
— Не искам палатка в предния си двор — каза той.
— Знаем — увери го Чарли с благодушно изражение, подсказващо, че за всичко е помислено и нещата са под контрол. — Как бихме могли да ти сторим това, Том? Решихме, че ще изглежда много по-добре там, където си я изкопал. — Погледът му изведнъж потъмня: — Надявам се, не си засипал ямата, нали?
— Разбира се, че я засипах. Още в деня, когато извадихме проклетото нещо на бял свят.
— Жалко — цъкна с език Флойд. — Не е трябвало да го правиш.
— Че защо? Ти знаеш ли, че беше яма, дълбока десет метра? Падне ли някой в нея, здравата ще се натърти.
— Както и да е, вече е късно да се тюхкаме — въздъхна Чарли. — Най-добре щеше да бъде, ако се бяхме сетили веднага. — Той замислено избарабани с пръсти по масичката. — Няма значение, ще направим навеса. Знаем откъде може да се намери стара циркова шатра. Стара, но запазена. Не се безпокой, това ще бъде временно решение.
— Какво искаш да кажеш с това „временно“?
— Искам да кажа — обясни Флойд, — че ако изиграем картите си правилно, можем да разчитаме на постоянен приток от хора. Ще започнем да продаваме билети. И ще започнем да мислим за построяване на музей.
— Чакай малко! Не можеш да вземаш пари за това.
— А защо не? — Чарли вече бе влязъл в режим на установяване контрол върху нещата. — Искаш ли хората да те възприемат сериозно, накарай ги да плащат. Не много — някаква сумица. Обзалагам се, че това ще удвои броя на зяпачите още първата седмица. Добре? А за теб си е чиста печалба. Нищо няма да ти струва — той кимна на Флойд и Флойд му кимна в знак на съгласие. — Градската управа плаща за всичко. Но да продължим нататък. Ето, измислили сме модел на тениска. Да ти покажа…
Той погледна Флойд и Флойд извади папка. Отвори и измъкна от нея няколко рисунки. На всички се виждаше яхтата в най-разнообразни ракурси. В надписите имаше повече разнообразие. Дяволската яхта, казваше единият. Имаше още: Моето семейство посети Форт Мокси, а аз получих само тази скапана тениска. На следващата беше изобразена цяла карта на горното течение на Ред Ривър, а в каре с по-едър мащаб бе показано точното място на находката.
— Каква е тази измислица с „дяволската яхта“? — осведоми се Ласкър.
— Идея на Мардж — обясни Чарли. Мардж Питърсън бе деловодителка в кметството. — Елемент от стратегията на работата с обществеността.
— На мен пък ми се струва малко прекалено.
— Виж какво — увери го Чарли, — нека си признаем, хората обожават такива неща. Ако не си забелязал, цялата история изглежда като епизод, взет от „Зоната на здрача“. Нали?
— И казваш свети, а? — подпита Флойд. — Намери ли захранващия източник?
Ласкър поклати глава.
— Добре. Неизвестен източник на енергия. Хубаво ще е да наблегнем на това, Чарли. И на надписите. Надписите са интересни.
— Да. — Чарли се пресегна за палтото си. — Том, беше ми приятно да си поговорим. Всъщност ние вече започнахме някои нещица. Утре ще кажа на две момчета да се захванат сериозно. Бъди спокоен, няма нищо да правиш. Отсега нататък имаш една работа: да седиш и да гледаш как паричките ти се трупат. — Двамата станаха и се отправиха към вратата. — А, още нещо — сети се Чарли на излизане. — Тоалетна. Ще трябва да има тоалетна.