— Каква?
— Там може да има още нещо.
Лиса Ярбъроу бе започнала професионалната си кариера на учителка по физика в частно училище до Александрия, Вирджиния. Беше си необичайно красива жена, която съвсем откровено се наслаждаваше на секса. Денем може и да обясняваше до прималяване за енергия и съпротивление, но нощем демонстрираше много от първото и малко от второто.
Лиса съвсем своевременно бе открила, че хобито й предлага възможности за печалба. Никога не се бе съблазнявала от високите тарифи и може би точно по тази причина мъжете настояваха да й докажат изненадващата си щедрост. Освен това, пред една умна, надарена от природата жена, необременена от задръжки или фалшиви подтици към феърплей, се откриват допълнителни възможности. Именно те я бяха подтикнали да напусне александрийското училище по средата на втората учебна година — за което донякъде помогнаха и плъзналите слухове за второто й амплоа — и да постъпи на добре платена длъжност във фирма, изпълняваща поръчки на Пентагона. Новата й компания бе сметнала, че тя може да въздейства върху решенията, вземани от офицерите, одобряващи какво и от кого ще се купува. Беше доказала полезността си — използвайки най-разнообразни средства — и бързо се бе издигнала по стълбицата на служебната йерархия. Дори да беше истина, че вярна на стила си, е преспала пътя към върха, тя все пак благоразумно се въздържаше от връзки с мъже на нейното управленческо ниво и това по някакъв своеобразен начин й помагаше да съхрани самоуважение.
В крайна сметка в нея се бе появил интерес към политиката и тласкана от него, тя бе приела да бъде назначена като изпълнителен асистент на сенатор от Средния запад, който два пъти последователно се бе провалял да бъде номиниран за кандидат-президент от собствената си партия. След това Лиса се бе захванала с лобиране и бе свършила доста добра работа за тютюневата промишленост и Националната асоциация по въпросите на образованието. По-късно я бяха назначили в юридическата фирма „Бартън енд Бигс“, за да осъществява връзката с няколко десетки конгресмени. После най-сетне бе получила политическо назначение и за кратко бе изпълнявала длъжността заместник-министър в Министерството на земеделието. Накрая бе станала шеф на група за анализ.
И именно като такава Лиса бе открила в себе си склонност към писането. Беше водила подробни дневници от дванайсетгодишна възраст — полезен навик, който си бе създала още след първото боричкане с Джими Проктър на задната седалка в бащиния „Буик“. Джими, така да се каже, бе първото й гадже и преживяното с него бе толкова сладостно възбуждащо, че бе почувствала нужда да го сподели с някого. Само че приятелките й от средното училище в Честър Артър не искаха да я слушат. А родителите й бяха баптисти.
И тя би следвало да стане баптистка. Още от ранно детство бе вземала участие в най-разнообразни църковни ритуали и мероприятия. Всеки вторник и четвъртък беше посещавала сбирките за младежи, не бе пропуснала нито една служба в сряда и неделя. Но още преди да започне гимназията бе преспала с половината момчета от църковния хор.
И докато се бе занимавала с откриването на най-ефикасния начин да се отрежат крилата на Дукакис в порива му към Белия дом, някак внезапно я бе осенило, че може да използва дневниците си, за да напише автобиография. Обещанието да разкаже маса прелестни подробности за много хора на длъжност в правителството и медиите й бе донесло седемцифрен аванс. А също и уволнение от групата за анализ, понеже бе отказала да се ограничи в разкритията само до известни демократи.
Стари любовници и епизодични чукачи бяха направили пътека до дома й, умолявайки я да прояви малко селективна амнезия. Когато думите и парите им се оказваха безсилни, идваше ред на сълзите и заплахите, но тя неумолимо работеше върху своя проект. „Ако не кажа истината — бе обяснила веднъж на водещия в телевизионно шоу, — какво ще си помислят хората за мен?“
Заглавието на книгата бе „Любов на Капитолия“. Превърна се в бестселър, след това стана сценарий на телевизионен филм, а Лиса си купи с печалбата верига от магазини за авточасти. Останалото, както се казва, е история.
Лиса се бе запознала с Ейприл Кенън по време на работата си в Министерството на земеделието. Веднъж бе отишла на прием, организиран от група, загрижена за опазването на околната среда. Един от ораторите й беше приятел — висок ентусиазиран мъжкар, загрижен, че унищожаването на горите е стигнало предел, отвъд който те не могат да бъдат възстановени. Този човек също така вярваше, че жените като цяло и Лиса в частност не могат да устоят на чара му. Лиса, която бе планирала да завърши вечерта по познатия обичаен начин, внезапно бе променила решението си. Ейприл също се бе разочаровала от нейното гадже и така двете радостно се бяха скрили в мрака на вашингтонската нощ.